(Продължение)
Първо и последно писмо от Джема:
"Пиша ти писмо, а мой багаж събран. Ние, албански студенти, заминаваме, защо такава заповед. Разбираш - политика. Плаче ми се. Лошо, че свят има граници. Ще бъдем наблизо, както някой казва, ...

(Продължение)
Висока гола равнина, покрита само с жълти есенни треви, развявани от нисък остър вятър. Хоризонтът е толкова близо, че ако се засиля, ще скоча в неговата бездна. Едно дърво на ръба между земята и небето стърчи с осакатени к...

В края на август заминах на море. Пътувах на автостоп.
Скитах се самотен по плажовете, играех волейбол с поляци и чехи. Запознах се със спасителя Янко, който ме смая с историите си за "мадами", а също и с водолазните си приключения. Не г...

(Продължение)
Излязох от болницата. Казармата вече можеше да приеме моето здраво тяло, да го облече в дебелото сукно, да увие краката ми с партенки, да стегне кръста ми с колан...
Лежах на плочата между комините и четях. Тук се чувствах б...

Откъси от новелата, публикувана през 1968 г. в сп. Тракия
Защо е това тъжно обръщение? "Приятелю, приятелю!" Тя никога няма да се зарадва на нашата обич. Объркана е. Гледа сложно на живота. За нея това е "жажда за близост на двама самотн...

Кметът бил казал, че в нашата къща се въдят кукумявки и че ако все така не живее никой в нея, щял да настани циганско семейство, изселено от Пловдив.
През лятото аз и баба отидохме да си пазим къщата, докато татко търси купувач.
Стори ми...

Една сутрин в двора влязоха няколко мъже с уморени, сиви лица и също такива костюми. Един от тях носеше докторска чанта.
Гледах от терасата. Мъжете се отправиха към партерните стаи. Влязоха в стаята на леля Н. и се забавиха там дълго.
В ...

На неделните сбирки на литературния кръжок ми беше по-интересно, отколкото на пистата. Тошо Чамов четеше кратки есета, по които се водеха горещи спорове: за смисъла на живота, за страха и смелостта, за егоизма... Бандерова ни хвалеше пон...

На другия ден, едва дочакал да стане четири след обед, тръгнах към къщата на Теменужка. Когато наближих, аз се спрях, огледах се като конспиратор и понеже видях някаква съседка на балкона, реших да подмина. Но Теменужка се показа на проз...

Да можеше Васил Иванов Кунчев
да влезе днес в Народното събрание:
Подпира се на дървено бастунче,

Баща ми доведе баба в града, защото през зимата щеше да й бъде трудно да живее сама на село. Прибрахме си я баба при нас и тя заживя в стаята при мен. Втората стая беше спалня на майка и татко. Спяхме с баба на едно легло, "тек и половин...

Но театърът, кръжоците, безкрайните разговори за поезия, за книги не можеха да ме откъснат от носталгията по скритата градина. Понякога стоях на автогарата и чаках автобуса. Да видя кой ще пристигне от село. Завръщаха се в края на неделя...