В очите на моя котарак -
Египет.
Седнал е

Пристъпва бавно биволският бик,
веригата на задния му крак дрънчи.
От мрака идва той - към мрак отива.

Преди години
пристигнах в творческия дом
в Обори.

Бяхме приятели с Ванда. Завършила българска филология във Варшава,
тя превеждаше наши поети, издаваше антологии и други книги, редактираше преводи. Малцина знаят, че беше поетеса и понякога пишеше стиховете си на български. Почина много м...

Да се погледнем в очите открито,
да си говорим с най-простите думи:
извор изтича и птица отлита,

Понякога духът ми иска да напусне
това стареещо и болно тяло.
Но как ще се усмихва той без устни?

Странна птица -
кукувица -
с мен си поигра:

Съдът на живота е крехък
и трябва да ходиш на пръсти,
да шепнеш покрай вулканите,

Човекът е носач на спомени,
един нает от времето хамал.
Разнася цял живот изконните

Падат в градината първите кестени,
стрелят по пейки, на припек преместени,
ето: един ме улучи в гръдта.

Само насън ще се скитаме с тебе
из високата бяла гора,
само насън.

Най-горещата моя молба: запомни ме
не с голямата болка, а с малкото име,
не когато те гледам с очи зажаднели,