И какво ще я правим, и къде ще държим
тази наша... привързаност, що ли, не знам,
тази ласка-неласка, любов-нелюбов - неясно...

От Главната на двеста метра,
от детството на километър-два:
бам! бам! – камбанката звъни едва

 
 
Тръгват, без да се сбогуват.

Всичко се повтаря. Бил съм в тази планина.
Гледал съм звездите и студената луна.
Този кървав залез ми е толкова познат.

Свечеряване - време за отказ
от дневните битки. Отбой.
Да завържем пробитата лодка.

Завъртя се, завихри се снежна виелица
и напълни овразите с бяло брашно.
И животни, и хора се чудят: къде ли са

Ортамезар беше стар площад в Пловдив - между Старата турска баня и Дома на младоженците. Там беше центърът на еврейската махала.
Понякога ми се иска да наруша собствените си норми и да напиша нещо по друг начин, непознат и неприсъщ за мен...

Най-горещата моя молба: запомни ме
не с голямата болка, а с малкото име,
не когато те гледам с очи зажаднели,

На масата лежи проблем - разрязан
от мрачните професори по нищо...
И вместо кислород му дават фрази.

Пристъпва бавно биволският бик,
веригата на задния му крак дрънчи.
От мрака идва той - към мрак отива.

Вие, госпожо, отново сте спрели
в нашето малко и бедно градче.
Често пътувате... С дрехите бели...