По средата на пътя, свечерения път,
неочакван и светъл, те настига дъждът.
И далечният спомен за коне и коли

Ти нямаш учен вид, не си и хубавица,
говориш с думи неизискани и леки,
но да те види, да те чуе иска всеки;

Отиват си един след друг от нас
поети, музиканти, преводачи...
Но даже мъртви пеят с дрезгав глас,

Минавах често покрай бронзовия паметник на Адам Мицкевич във Варшава. Понякога се спирах и гледах букетите свежи цветя, оставени в подножието му от възрастни и млади поляци. Поетът отдавна беше станал част от националната митология на св...

Не, не ме докосвай с пръсти.
Нито ден е, нито вечер...
Не реши косите гъсти

Не се привързвайте към малките градчета
със стари къщи сред смокини,
където сте били съвсем за кратко

Из "Созополски сонети"
Тъй както си вървях в нощта по кея,
една вълна нечакана и дръзка

Събудих се, а рамото ми мокро.
Нима си плакала?
Изплака ли горчилките?

Дойдох. Видях. Не победих...
Сгрешено е. Непоправимо.
Живот ли? - Сватба без жених,

Като дърво под слънцето - с листата
превръщаш всеки лъч в зелен живот
и кислород край себе си излъчваш.

Из "Созополски сонети"
Защо си тъй спокойно, утринно море?
Нима не си си служило с измами,

Макар че нивите орем с магарета,
а хляба наш отнася го потоп,
обичам мойта мащеха България