На върха на една дюна. Загледан към шосето, а в краката ми лежи блондинка.
Пристига микробус и спира до самия плаж. Шофьорът слиза и пали цигара. От микробуса се изтъркулва човек без крака. Слиза...

Като дърво под слънцето - с листата
превръщаш всеки лъч в зелен живот
и кислород край себе си излъчваш.

Аз надзърнах Отвъд и ви казвам:
Няма нищо освен тишина и космическа прах.
Не видях ни една запетая върху белия лист

Да се погледнем в очите открито,
да си говорим с най-простите думи:
извор изтича и птица отлита,

Вечерен сняг танцува,
преди да дойдеш ти.
Дърветата притихват,

 
По стъпалата на амфитеатъра
слизаш антично към мен.

Беше лято, беше есен, беше зима...
Ти горещо, есенно, студено с мен мълча.
Нищо, мислех си, добре е, че те има,

(Из старите тетрадки)
Откакто оглушах,
играя само шах

Душата ти се мята, дУши и душИ...
Добрата даскалица те дръпва за уши
и в ъгъла те праща, излъгало момче,

Нощ.
Тялото - разпънато на кръст.
Душата към невидимия свят напира.

Да ме повика глас от тайната градина
с дъха на липов мед, с дъха на круша
и аз да се завърна - оздравял - в пчелина,

Предметите ще бъдат още тук
в онази бъдеща студена зима,
когато отлетим... е, да... на юг...