ДЕСЕТ КИЛА ШАРЛАН

Дошла е у нас баба Уба, Драганица, да вземела общия казан за варене на сладко. Щяла да вари сладко от сливи. Седнали са с баба Пена на циментовите стъпала, а аз съм горе на ябълката, излегнал съм се на клона над тях. Ако имаше тогава магнетофони, можех да кажа, че записвам какво си говорят. Но нямаше - служехме си само с главите. И все пак записвахме…
"Къде беше вчера, Пено? Нямаше те. Оф, цял ден бях в града, утрепах се от ходене. За какво си била в града? Уж да видя Ристьо в затвора, ама не можах, не било ден за свиждане. Бях и в Народния дом на тепето, на стръмната улица, прие ме Божилов. Кой беше тоя Божилов? Оня, дето преди девети идваше по агитация в нашето село. Аха, сетих се. И какво? Викам му: Другарю, аз съм Иваница, вдовицата на един ваш другар, не ме ли помниш? Сещам се, вика, и за какво идваш при мен? Синът ми, казвам, Христо, е в затвора заради една тенекия шарлан. Продал я бил незаконно на нашия другар Федро от Борец. Щото Гръд, шумкарина де, му казал: Я да му помогнем на Федро, децата му няма какво да ядат. И синът ми, нали едно време и на шумкарите даваше, и на тоя Гръд е давал, та се съгласил. Не зная кой го е издал, но го хванаха за черна борса и го осъдиха на две години. Тук Божилов ме прекъсна: Разбрах, разбрах. И какво искаш сега от мен? Да му намерите, викам, добър адвокат, някой наш идеен другар, който да се заеме сериозно и да го освободят. Той не е виновен. Като му е казал Гръд да даде шарлана, все едно че партията му е наредила. А през цялото време влизат и излизат някакви хора, та Божилов говори с тях и аха да ме забрави. По едно време ме пита: Ти, другарко, за какво беше? За Христо, сина ми, дето е в затвора заради една тенекия шарлан. Тогава той ми вика: Е, ще полежи, ще полежи в затвора, щом е допуснал грешка. Аз се опитвам за последно да го убедя: Ама може ли така, само за десет кила шарлан, и то от собствената му маслобойна, не го е крал?! А Божилов става прав и казва: Няма значение за колко кила. Важен е принципът, другарко. Тъй, тъй, казвам аз, важен е принципът, а човека кучета го яли. И си тръгнах, Убо, какво да говоря повече с такъв човек?"
Двете баби въздъхнаха едновременно.

Иван Вълев