Мама казва, че татко е в затвора. Не зная какво е това, но дано не е нещо лошо. Щото бил продал нещо, без да пита милиционерите. А сега ние с нея живеем в друго село, у хазаина дядо Клименто. Мама прави лимонада и я предава на един чичко, а той пък я разкарва по селата и оставя пълни каси. Вечер той връща празните каси и донася пари, книжни и железни, изсипва ги на тезгяха в работилницата, броят ги с мама. Мене книжните не ме интересуват, но с железните си играя, щото нямам никакви играчки. Правя ги на кули, като кулите на католическата църква в чуждото село. И като станат много високи, падат. Или аз нарочно ги събарям.
Една сутрин, още по тъмно, на пътната врата се блъска. Събуждаме се с мама и чуваме гласа на дядо Клименто откъм двора: "Чух де, чух. Ще отворя. Спри да блъскаш, да ти..."
След малко мама се облича и отива в работилницата. Още бос, тичам и аз след нея, да не изпусна нещо. Двама милиционери със зелени униформи и фуражки и един друг, който държи чанта, разглеждат и броят: машините, големите железни бутилки, касите, скарите... Дебелият с чантата записва в тефтер. Стигат и до чекмеджето. И тогава мама изплаква много високо. Единият милиционер я дръпва тъй силно, че тя полита настрана, а другият разбива чекмеджето. Като се наведе, виждам на кръста му пистолет. Щом заплака мама, и аз се разпищях. Изплаших се много.
Укротих се, като видях изтърсени на куп железните пари. Докато ония тримата броят, аз почвам да си играя, както си бях свикнал - строя си кули, камбанарии. Но изведнъж по-лошият милиционер, с по-новичката униформа, ми перва ръката и ми крясва: "Не пипай тук бе, пале!" Купчинките се разпиляват, паричките се пръсват по тезгяха, а някои се търкулват по циментовия под. Аз отново се разревавам, а дядо Клименто ме прегръща и ме изнася от работилницата. "Ела да ти покажа магарето, ела!" Притрябвало ми е неговото магаре! Сърдит съм.
Когато се зазори, гледам: на вратата залепени книжни ленти с канап и кръгчета червен восък. Милиционерите са си тръгнали.

  Иван Вълев