Искам да си представя какво е Родината - без патос, без големи думи. Омръзна ми да слушам националистически изцепки. И никак не им вярвам.
   Когато съм бил за по-дълго в чужбина и ме е обземала носталгията, в просъница, преди да заспя или преди да се събудя, съм виждал все една картина: ниските възвишения на Средна гора в нейната средна част, Сърнена гора, а над тях - високият връх Ботев, покрит със сняг. Това - в далечината. А в близък план - Петкова могила, лозята, Каваците, шипковите храсти, дъбовата гора, изровеният червеникав път към село Върбен... Съвсем конкретен пейзаж от моето детство. Това е първото, което съм видял, когато съм се огледал наоколо. И в още по-близък план: асмата, черницата, градината, пчелните кошери, плевнята...
   Навярно всеки си има подобен свой пейзаж. От Родопите, от Странджа, от Добруджа, от морския бряг... Съчувствам на тези, чийто пейзаж е само от високи жилищни блокове. Но те сигурно са си създали друга своя зрителна представа за Родината.
   И когато човек има такава интимна своя родина, не му трябват чужди територии. И не търси врагове сред чуждите етноси. В съзнанието му стои и едно друго място - то обикновено е с много зеленина, тополи, върби, люляци... Гробището! В края на селото или на града. В края на всичко.

Добре казано, gor. Питала съм се, ако не беше терасата ми източна дали щях да имам толкова изгревни стихчета. Едва ли. А на изток е и морето...Макар да са 150 км, знам че е там. Важен е изгледът и изложението - свързвам стихотворението ти "Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа" с днешния ти текст.

Желая ти още много красиви пейзажи!

Знаеш ли, веднъж започнах словото си за бургаските поетеси с такова сравнение: Бургас и морето са като източния френски прозорец на моята селска къща. Не съм предполагал, че ти имаш източна тераса. Това е много хубаво. Защото изгревите са чудесни в нашето море. А залезите... не зная дали изобщо може да се улови залез край него откъм брега.
Правилно свързваш този текст с "Дъщеря ми гледа...". И аз ги свързвам.
Поздрав, Марти! :)

знаеш - където е сърцето, там е родината :)
и аз си имам "интимна родина", благодаря ти, че й даде наименование, защото все се чудех как да я нарека и определя
поздрав! :)

Ще ми бъде интересно да прочета (или чуя?) къде и каква е твоята интимна родина.

се замислих за родината всъщност...за мен пейзажът си е морски. Едно парче от варненския залив, там близо до камъните в началото на вълнолома. Едно местенце, където трябва да съм сама и да дишам морския въздух, но това не е пак пейзаж,защото колкото и да е малко това парче залив, няма рамки, които да го съберат...

твоята интимна родина е варненският бряг с вълнолома. Това е толкова естествено. Нищо че няма рамка. Морето не може да се побере в рамка.