Черната жена в контейнерите рови,

а след нея седем кучета вървят.

Те я пазят, те на всичко са готови,

те са влюбени в човешката й плът.

Тя ще им подхвърля птичи кости,

а пък вечер в изоставено мазе

ще й бъдат охранители и гости

и ще топлят вкочанените нозе.

Впили предан поглед в дрехите й черни,

те навсякъде я следват мълчешком.

Нейна свита те са, поданици верни

и гвардейци пред случайния й дом.

Нежно ги ругае и ги възпитава,

вика ги със седем странни имена.

И заспива на една дъска корава

кучешката майка, черната жена.