Само насън ще се скитаме с тебе
из високата бяла гора,
само насън.
И ще прегръщаме стройните ясени,
както децата прегръщат сърна
само насън.
Помня гората на моето детство,
но ти преминаваш оттам
само насън.
Помня реката на моята младост,
но виждам да скачаш от нейния бряг
само насън.
Знаеш ли как съм те търсил
в бездни, където се слиза
само насън?
Как съм те викал и чакал да чуя
снежното ехо на смях или стон
само насън?
Колко светлинни години се търсим,
колко секунди сме заедно днес
само насън?

Истинско...

...Нещо много мое любимо...и бяло...