В нощта на Еньовден измий лицето ми с роса,
измий го, мила, от натрупаните грижи.
И превържи ми раните със своята коса,
преди отново слънчев лъч да ме прониже.

Ръцете ми в часа на нежни ласки запомни,
тъй както ваят твоето горещо тяло.
Прикрий ме от световните и родните злини,
когато звездното небе над нас е спряло.

И нека погледът ти да ме пази от лъжи,
а твоят шепот крясъците да измести.
Главата си на рамото ми в унес положи
и не мисли за земни ядове и вещи.

Освен любов не мога нищо друго да ти дам.
А от живота още малко ми остава.
В нощта на равноденствие не ме оставяй сам,
не ме обричай на забрава.

"В нощта на равноденствие не ме оставяй сам,
не ме обричай на забрава."
Забравата и незабравата, за мен са завързани в един Гордиев възел, Иване, който не се развърже, а разсече...