Не се привързвайте към малките градчета
със стари къщи сред смокини,
където сте били съвсем за кратко
по някоя неясна и за вас причина...
Не се привързвайте към никой залез
и не помнете лунни нощи,
особено пък - възприети с четири очи.
Не си припомняйте легенди за делфини,
ах, забравете тези есенни ята,
отнесли погледа ви сомнамбулен
към други континенти и години.
Не се привързвайте към пясъчните дюни,
където времето безмилостно изтича
като брашното от чувал, пробит с куршуми...
Пазете се, за мачтите се завържете,
с памук в ушите бягайте от думи,
които ще ви отвлекат във сладък плен.
Не се привързвайте - ще ви боли антично,
когато котвите ще трябва да сечете.

Иван Вълев

И не се ли стремим точно към нея....
Прекрасен стих! Поздрави!:)

към болката. В това отношение сме мазохисти... :-)))
Благодаря ти, Есен! Ти се завръщаш отново... след лятото... :-))

това е чудно стихче, и промъква се у мен неясна нега. копнеж по всичко, което е изредил авторът
като забранен плод ;)

Несебър, Созопол, Приморско, Китен, Царево...
Преди големите строежи върху дюните... И преди брашното в косите на автора... :)

Прекрасно го казваш:
"Не се привързвайте към никой залез
и не помнете лунни нощи,
особено пък - възприети с четири очи."
Не се привързвай...привързана съм...

Прекрасно стихотворение!

Имам красив спомен с него! И привързаност, въпреки предупреждението към едно малко градче...