Беше вечер случайна в случайно казино
на брега на морето в пристанищен град.
Синеока и стройна, поднесе ми вино
и с косите си златни развя аромат.

А с очите, които не криеха тайни,
ме покани да тръгнем към тъмния плаж.
Бяхме толкова млади, наивни, незнайни,
че не търсехме покрив - светът беше наш.

И разчупихме топлата ръжена пита -
както облаци гладни разчупват луна.
На латинки ухаеше ти, Маргарита,
сред превзелата морския бряг тишина.

Лунна вечер  на плажа - и лунна, и тъмна. 
Дълга нощ, осветена от погледа син.
Беше сладко-горчиво, когато се съмна
и прибоят ни плисна с дъха на пелин.

Колко време изтече до днес, колко вино
се изпи безразсъдно в крайморския град!
Но остана в мен старото морско казино...
Но остана в мен оня тръпчив аромат?

Иван Вълев

Прекрасно е стихотворението !!

Четох го в дневника ти, и естествено - се пренесох под бургаското казино.

...От горчиво и сладко денят се разсъмна
и прибоят ни плисна с дъха на пелин...


Гор, моя милост няма общо с mariniki, която се подвизава в сайта оттатък, направи ми впечатление, че никовете са твърде близки и реших да си кажа. За всеки случай.

Радвам се, че го харесваш. И благодаря! :))

Бургаското казино, разбира се! Една година бях бургазлия, но ми държи влага цял живот...

Зная за близко звучащите никове. Но тебе човек трудно може да те обърка с друг. :))

но вече ме объркаха :( предполагам, че човекът не е имал време за четене и е действал подтикнат от ника)
Да...Извинявай, че те занимавам с това.

А Бургас е град, в който да се влюбиш - с неповторима атмосфера

а иначе за отношението,прегръщам и двама ви! :)))))

Най-после едно непесимистично стихотворение! Благодаря! Който не е вървял по тъмния плаж с любимо момиче, който е нямал своята Маргарита - наистина е загубил много.