Преди няколко години открих сред старите вещи едно писмо на моя дядо Иван до баща ми Христо. Аз не помня дядо си. Той е починал през декември 1942 г., а аз съм роден през юни същата година. Зная много неща за него от разкази на нашите близки, но писмото, писано от неговата ръка, ме развълнува. В него няма кой знае какви сведения или мъдрости. Но това са думи и мисли на реално живял близък човек, от когото може би съм наследил някакви гени... Нали кръвта вода не става?...
Получих информация за живота на нашето семейство тогава, когато не съм могъл да участвам...

Дата: 8.IX.1942 г.
с. Стрелци
Христо, преди няколко дни ти писах кои са причините, задето не ти отговорихме още на първото писмо. То е защото гледаме зимнина и като че ли работата се усили изведнъж и навсякъде все трябва аз да съм. Ти знаеш, че дори и биволицата, която куца все аз трябва да я доя. И така работа има и в содаджийницата, в дюкяна и по къра, но аз там по не ходя. Сега знай, че всички сме добре. Малкият също е добре и расте. Днес обрахме царевицата, утре другиден и слънчогледа и така ще се прибере всичко. Бика продадох на нашата община за 17, 500, обаче боли го едното око, та не са го още вземали.
Пишеш, че си изпратил жица, още я няма и нищо не пишеш по колко струва метъра и засега имаш ли пари или не, нищо не пишеш. Аз ти казах още при заминаването ти да не чакаш да ги свършиш, че тогава да пишеш по няколко пъти. С храната как си, нищо не ни пишеш. Вълю казва, че имало много грозде от кръстник ти Таню. Имам писмо и той ми пише, че ми е взел жица. Той иска да ти пише. Адреза му е Т. Хр. Попов, чиновник, Държавна корабостроителница - Кавала. Чичо ти Стоян си е в село и това писмо пращам по него, той също ти иска адреза.
Много поздрави от всички.
Баща ти


18.IX. 942 год.
с. Стрелци

Тъй като ти загубихме и трите писма, на които ти е писан адреса, отложихме изпращането на писмото до някой друг ден и ето че Вълю получи картичка и сега можем да ти го изпратим, едва след 10 дни, като ти съобщим някои работи. Първо, в писмото на (до) майка ти има писано - като че ли бях дотегнал, та хич не иска да ми пише. Точно така, както на теб е дотегнало твоето дете. Така не се пише, защото ти не знаеш в това време баща ти какво мисли и какво му е дереджето. Сега ти съобщавам, че жицата получих и си прекарахме осветление от Бай Сандо Тодоров, защото още не ни е дошел електромера, който съм предплатил в Пловдив. Поставихме 4 ламби в всички стаи по една, обаче взех 25 м жица от Стойко Мичев, която трябва да му връщам, почти не е употребена, на нея все се мръщят, защото искат да си продадат червената по-скъпо.
Засега пак всички сме добре. Малкият също е добре. Порасна доста, сам хич не иска да стои и го разнасят където работят вечер. В тъвно не иска да стои, саде си правят смях, като изгасят и палят ламбата. Смее се, ръмжи като малко кученце, бълболи и т. н. Сега се стягаме за събора, та работата ни е още по-голяма. За дюкяна материали няма, все кърпежи и вехтории. Бичето е на оздравяване и вярвам скоро ще го вземат. Щях да забравя да ти кажа, че взех една коза за мляко за Малкия, за 1000 лв. Друго особено няма, освен да ти кажа, че ти изпращам с пощенски запис 1000 лв. за много здраве от всички ни.
Същия

Иван Вълев

Хората си отиват, думите остават...

Натъжи ме. Нашите хора не са знаели нищо друго освен труд и грижа за децата си...
Тежък е бил товарът на живота им и все си остава такъв, заради непрестанните промени ...
Хубав ден!!

Съхранявай ги, приятелю!
Родовата памет е скъпа, много скъпа...

Поздрави от Родопите!

Реших да покажа това писмо, защото от него се разбира как са живеели обикновените българи преди 70 години. Тъкмо тогава в къщите им навлиза електричеството...

няколко картички, написани с неграмотния краснопис на баба ми, много са ми скъпи

Много са хубави.

Преди време намерих подобна кореспонденция от моя прадядо. И ме натъжи. Натъжи ме това, че знаех какво се е случвало в световната история по онова време и до какво е щяло да доведе за някои членове на семейството ми, само няколко години след датата на писмата и снимките. Някакси за момент тогава се усетих като безпомощен пророк.

Много добре те разбирам. И аз знаех вече какво се е случило. Само след 3 месеца дядо ми е умрял от спукване на язва, защото не е имало кой да го закара до болница в Пловдив. След две години става деветосептемврийският преврат. Дядо ми е бил комунист, но от идеалистите и как ли би понесъл убийствата на мегдана? Неговият съидейник и най-добър приятел се опитал да възпре партизанина, който разстрелвал, но бил отстранен и заплашен, че и него го чака куршум. (Дядо ми сигурно е щял да постъпи по същия начин като приятеля си.) Баща ми заминава на фронта в Отечествената война. Когато се връща, селото се управлява вече от тиловите герои, които му устройват капан и го вкарват в затвора.
И така нататък... Много неща са известни от близката ни история.
Затова хората говореха: Блажен е дядо ти, че не доживя "победата".