Помня от детството този страх.

Не стъпвам в локви,

особено в пресните, след дъжд.

Може някоя да е без дъно,

макар да прилича на другите.

 

Ще стъпя и в миг ще пропадна,

ще литна надолу

и все по-надолу,

към отразените облаци,

а може би още по-надълбоко.

 

После локвата ще изсъхне,

ще се затвори над мене, а аз ще остана -

къде ли? - заключена

и викът ми няма да стигне до повърхността.

 

Едва по-късно разбрах:

не всички лоши премеждия

се подчиняват на световните правила.

Дори да поискат,

не могат да се случат.

 

Превод: Иван Вълев

 

Много време е необходимо за да се оттърсим от тях!!
Хубаво казано!!

- Вислава Шимборска, мисля, че имам нейни преводи направени от Блага Димитрова или нещо бъркам? Мисля, че бяха приятелки .

Благодаря за отзива!

Да, така е, не грешиш. Има книга на Шимборска в превод на Блага Димитрова. Аз съм превел няколко стихотворения в списания. Има и други мои преводи в този блог.
Поздрав! :)