На Елица и Павел, децата ми

Какво съм тук, сред тази облачна страна?
Глухарче, облак, лист, от слънцето подпален?
През равнината - пеш, без дом и без храна,
залутан сам подир съня си нереален.

Подмамен от мираж, от нимфи съблазнен,
не знам кога съм тръгнал с раница войнишка.
Не завоювах нищо. Не попаднах в плен.
И ако пея, песента е през въздишка.

Какво ще видя, ако падна по очи?
Навярно мравки, натоварени с пшеница.
Ако по гръб се просна - залез и лъчи,
и закръжила над гнездото птица.

Зелена папрат ще ми изплете венец,
ще ме покрият там листата на пелина.
Какво пък толкова - вървеше чужденец,
поспря се, сля се с равнината и отмина.

благодаря за прекрасното стихотворение!което прочетох на един дъх...

една сълза се сля с мен, но не отмина...

Радвам се, че стихотворението ми ви е развълнувало.
Аз също ви чета с интерес.
Поздрави! :))