Постинг
07.02.2011 18:33 -
Твоето непостоянство
Светло - тъмно... Ден и нощ -
болка, бедност и разкош...
Ах, не ме разпъвай ти на седем кръста
с неизменното непостоянство. Спри.
Виждаме се рядко с теб в мъглата гъста.
В погледа ти - ту пустини, ту гори.
Дъжд и слънце. Жар и сняг.
Мъртъв съм - възкръсвам пак...
Зеленеят в моята душа поляни -
утре суховей ще ги изпепели.
Виж какво, не ми нанасяй вече рани.
Свикнах с тази болка. И не ме боли...
Иван Вълев
болка, бедност и разкош...
Ах, не ме разпъвай ти на седем кръста
с неизменното непостоянство. Спри.
Виждаме се рядко с теб в мъглата гъста.
В погледа ти - ту пустини, ту гори.
Дъжд и слънце. Жар и сняг.
Мъртъв съм - възкръсвам пак...
Зеленеят в моята душа поляни -
утре суховей ще ги изпепели.
Виж какво, не ми нанасяй вече рани.
Свикнах с тази болка. И не ме боли...
Иван Вълев
В голямато блъскане между надеждата и отчаянието се калява това крехко и в същото време яко нещо, което хората са нарекли любов.
Поезия - истинска и естествена като дишане.
цитирайПоезия - истинска и естествена като дишане.
galenav написа:
В голямато блъскане между надеждата и отчаянието се калява това крехко и в същото време яко нещо, което хората са нарекли любов.
Поезия - истинска и естествена като дишане.
Поезия - истинска и естествена като дишане.
Едно стихотворение заживява, когато бъде добре разбрано и оценено от читателя. Благодаря ти! :)
Ударно.
И винаги актуално. Без малко да напиша "евъргрийн";)
цитирайИ винаги актуално. Без малко да напиша "евъргрийн";)
ufff написа:
Ударно.
И винаги актуално. Без малко да напиша "евъргрийн";)
И винаги актуално. Без малко да напиша "евъргрийн";)
Благодаря! Ценя твоето мнение.
Добро утрооооооо....
Пак докосна ми сърцето,
и някакси му стана
леко...
Лед и огън в него се топят,
но е жива обичта...
Рани има в него,
но нека да боли,
защото наранявам
приятели добри...
А толкова искам
да нося щастие ,късмет...
да видя влюбен поглед
на поет.
Не пази от рани,
топлото сърце,
нека има болка ,
нека има мъничко сълзи,
които са от щастие,
нали..
Защото любовта,не може да боли...,
тя ни поддържа живи,
влива нови сили
и ни кара да я искаме,
за да продължим....
Чакам коментар,харесва ли Ви,г-н Вълев??Усмивка-закачлива,за Вас...
цитирайПак докосна ми сърцето,
и някакси му стана
леко...
Лед и огън в него се топят,
но е жива обичта...
Рани има в него,
но нека да боли,
защото наранявам
приятели добри...
А толкова искам
да нося щастие ,късмет...
да видя влюбен поглед
на поет.
Не пази от рани,
топлото сърце,
нека има болка ,
нека има мъничко сълзи,
които са от щастие,
нали..
Защото любовта,не може да боли...,
тя ни поддържа живи,
влива нови сили
и ни кара да я искаме,
за да продължим....
Чакам коментар,харесва ли Ви,г-н Вълев??Усмивка-закачлива,за Вас...
От Осанна до Разпни...:(
цитирайизразени контрасти, които водят до онова състояние на равновесие, породено от помъдряването или обгоряването на сетивата. Близко ми е поетически, за радост! Близко ми е и житейски, за жалост...
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Не бях ти посещавала скоро блога и искрено се зарадвах на новите стихове!
Сърдечни поздрави, поете!
цитирайСърдечни поздрави, поете!
rumqnadikova написа:
Добро утрооооооо....
Пак докосна ми сърцето,
и някакси му стана
леко...
Лед и огън в него се топят,
но е жива обичта...
Рани има в него,
но нека да боли,
защото наранявам
приятели добри...
А толкова искам
да нося щастие ,късмет...
да видя влюбен поглед
на поет.
Не пази от рани,
топлото сърце,
нека има болка ,
нека има мъничко сълзи,
които са от щастие,
нали..
Защото любовта,не може да боли...,
тя ни поддържа живи,
влива нови сили
и ни кара да я искаме,
за да продължим....
Чакам коментар,харесва ли Ви,г-н Вълев??Усмивка-закачлива,за Вас...
Пак докосна ми сърцето,
и някакси му стана
леко...
Лед и огън в него се топят,
но е жива обичта...
Рани има в него,
но нека да боли,
защото наранявам
приятели добри...
А толкова искам
да нося щастие ,късмет...
да видя влюбен поглед
на поет.
Не пази от рани,
топлото сърце,
нека има болка ,
нека има мъничко сълзи,
които са от щастие,
нали..
Защото любовта,не може да боли...,
тя ни поддържа живи,
влива нови сили
и ни кара да я искаме,
за да продължим....
Чакам коментар,харесва ли Ви,г-н Вълев??Усмивка-закачлива,за Вас...
Прочетох твоя поетичен отзвук с "усмивка-закачлива". Усмихвам ти се, Руми, и благодаря - засега със думи... А когато пак се завъртиш покрай фонтана, за едно кафенце ще те хвана! :))
petgen написа:
От Осанна до Разпни...:(
Където любовта премине,
оставя съсипни...
meiia написа:
изразени контрасти, които водят до онова състояние на равновесие, породено от помъдряването или обгоряването на сетивата. Близко ми е поетически, за радост! Близко ми е и житейски, за жалост...
Поздрав!
Поздрав!
От Твоята оценка, Мейа драга,
нищо не успява да избяга.
И виртуално, и фактически -
се родеем поетически.
zemela написа:
Не бях ти посещавала скоро блога и искрено се зарадвах на новите стихове!
Сърдечни поздрави, поете!
Сърдечни поздрави, поете!
Благодаря! И от мене поздрави!
gor написа:
Прочетох твоя поетичен отзвук с "усмивка-закачлива". Усмихвам ти се, Руми, и благодаря - засега със думи... А когато пак се завъртиш покрай фонтана, за едно кафенце ще те хвана! :))
rumqnadikova написа:
Добро утрооооооо....
Пак докосна ми сърцето,
и някакси му стана
леко...
Лед и огън в него се топят,
но е жива обичта...
Рани има в него,
но нека да боли,
защото наранявам
приятели добри...
А толкова искам
да нося щастие ,късмет...
да видя влюбен поглед
на поет.
Не пази от рани,
топлото сърце,
нека има болка ,
нека има мъничко сълзи,
които са от щастие,
нали..
Защото любовта,не може да боли...,
тя ни поддържа живи,
влива нови сили
и ни кара да я искаме,
за да продължим....
Чакам коментар,харесва ли Ви,г-н Вълев??Усмивка-закачлива,за Вас...
Пак докосна ми сърцето,
и някакси му стана
леко...
Лед и огън в него се топят,
но е жива обичта...
Рани има в него,
но нека да боли,
защото наранявам
приятели добри...
А толкова искам
да нося щастие ,късмет...
да видя влюбен поглед
на поет.
Не пази от рани,
топлото сърце,
нека има болка ,
нека има мъничко сълзи,
които са от щастие,
нали..
Защото любовта,не може да боли...,
тя ни поддържа живи,
влива нови сили
и ни кара да я искаме,
за да продължим....
Чакам коментар,харесва ли Ви,г-н Вълев??Усмивка-закачлива,за Вас...
Прочетох твоя поетичен отзвук с "усмивка-закачлива". Усмихвам ти се, Руми, и благодаря - засега със думи... А когато пак се завъртиш покрай фонтана, за едно кафенце ще те хвана! :))
Мерси,г-н Вълев!!Страхотен коментар,в духа на поет-закачлив...Добро утро и един страхотен ден!!
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката