Искам да си представя какво е родината - без патос, без големи думи. Омръзна ми да слушам националистически патетични речи. И никак не им вярвам. Но вярвам, че имам своя родина.
   Когато съм бил за по-дълго в чужбина и ме е обземала носталгията, в просъница, преди да заспя или преди да се събудя, съм виждал все една картина: ниските възвишения на Средна гора в нейната средна част, Сърнена гора, а над тях - високият връх Ботев, покрит със сняг. Това - в далечината. А в близък план - Петкова могила, лозята, Каваците, шипковите храсти, дъбовата гора, изровеният червеникав път към село Върбен... Съвсем конкретен пейзаж от моето детство. Това е първото, което съм видял, когато съм се огледал наоколо. И в още по-близък план: асмата, черницата, градината, пчелните кошери, плевнята...
   Навярно всеки си има подобен свой пейзаж. От Родопите, от Странджа, от Добруджа, от морския бряг... Съчувствам на тези, чийто пейзаж е само от високи жилищни блокове. Но те сигурно са си създали друга своя зрителна представа за Родината.
   И когато човек има такава интимна своя родина, не му трябват чужди територии. Достатъчно му е едно море, една планина. И не търси врагове сред чуждите етноси. Търси враговете в душата си. В съзнанието му стои и едно друго място - то обикновено е с много зеленина, тополи, върби, люляци... Там са костите на скъпите предци. В края на селото или на града. В края на всичко.

Иван Вълев

По начало българинът не е искал чужди територии. Другите са му искали - и вземали. Затова граничим с ... България.
Другите етноси, към които все нямаме претенции.
А те все ни яхат.

Прав си за миналото. Въпреки че и някои наши царе са обсаждали Цариград и завладявали Белград. Но аз не искам да гледаме в миналото. Интересува ме "малката родина". А в нея, откакто се помня, са живеели мирно и добросъседски различни етноси. Пример за това е Пловдив. Враждата се насажда от политиците.

Човещината не зависи от етноса. Или я имаш, или я нямаш.
"Интимната родина" я носим в себе си от детството. А колкото остаряваме, толкова повече се приближаваме към него. Значи и към нея.

Честита Баба Марта!

"Навярно всеки си има подобен свой пейзаж..." Дааа, пред погледа ми се простира обширната и плодородна Дунавска равнина. А в далечината - гордият врачански Балкан! Поздрави!:)))

Поздравления!


Да не бъдем българи само един ден в годината!

Честит 3-ти март, приятелю!

Всеки има своя интимна родина, която означава много повече от разни речи и напудрени тържества ...
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!

Родината е онази малка частица, която носим в сърцето си!!
Хубав, светъл, празничен ден!!

Благодаря ви, приятели, за коментарите. Разбираме се с малко думи. :)

ИВАН ВАЗОВ - ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

web

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът