(Продължение)
Вратата се затваря с трясък. Може би от течението. Няма смисъл да звъня.
След малко започва дежурството на моята смяна. Ако не стигна навреме до радиолокационната станция, момчетата ще ме ругаят, защото е трудно с един човек по-малко. Дано намеря пряката пътека.
Сега пътеката е скрита от снега. Никой не е минавал скоро оттук. Виждам само благодарение на далечните отблясъци на светлините, които идват от прозорците на високите блокове. Никаква тежест в гърдите. Лек съм, гладен съм, взирам се и търся дървото, моето черно самотно дърво на ръба на високото плато. Старая се да не мисля за Светла, но щом прогоня образа й от съзнанието си, започвам да мисля за Джема.
Пътеката е по-скоро замръзнало дере. От време на време се подхлъзвам и се свличам няколко метра назад. Улавям се за храсти и се изкатервам отново. Вече не мисля за времето. Старая се само да вървя напред и нагоре.
Над мене просветля небе. Стигнал съм до платото. Но къде е дървото? Нямаше го. Помислих си, че съм излязъл на друго място, огледах се и видях голяма неравна купчина сняг. Тръснах полегналите клони и разбрах, че дървото е повалено. Привечер вятърът тук е бил много силен. Щръкнаха голи черни клонки. На откритото пространство беше по-светло и погледнах часовника си. Минаваше девет. Затичах през снега, неравномерно навят връз угарта.
Червените светлинки на станцията проблясват. Антените се въртят. Тичам, без да търся пътеки. Снегът е навсякъде. Вече съм близо и ми е някак спокойно. Бих могъл и на четири крака да допълзя.
Отварям вратата на кабината... Лъхва ме топъл въздух.
- Другарю лейте... - започвам по устав. Но лейтенантът ме прекъсва:
- Без обяснения! Сядай си на мястото!
Не успявам да седна, а грохвам върху стола. Никой не забелязва това. Слагам слушалките на главата си. Гласове и звуци от друг, затворен свят. Моят глас също се намесва с последните данни за движението на самолетите в огромния кръг от неколкостотин километра. Електронен лъч се върти пред очите ми и чертае концентрични кръгове. Белите точици на отразените самолети се движат по някакви странни параболи. Една от тях е параболата на моя живот. Тя едва сега започва.

(Край)

Иван Вълев   Добави коментар ·Харесва миНе харесвам   Даниела Младенова и Snejanka Toteva харесват това. Snejanka Toteva Много увлекателно написано. Отдавна не бях чела толкова хубава българска проза. Може би защото все по-рядко ми се случва да чета. Речта се лее и никакви словесни еквилибристики не се набиват в съзнанието ми(били те и виртуозно формулирани). Ще има ли още откъси и от други произведения ? 01 февруари в 12:02 · Иван Вълев Благодаря ти! :)
Когато го писах, бях много млад. Сега не мога да пиша така. Мога да пусна още откъси от "Скритата градина", но не зная дали има интерес. 01 февруари в 21:32 · Snejanka Toteva Ами на мене ми е интересно, а пък аз трудно задържам вниманието си напоследък върху някакво литературно четиво. В смисъл, по-дълъг разказ или роман. Харесвам и откъсите от "Скритата градина". С удоволствие бих прочела още от тях... Е, и стихове също - прекрасни са. И преводи. Не бях чела преводи на полски класици, но онова, което имах възможност да прочета през последните няколко месеца тук, също много ме впечатли. :))

Прочетох и коментарите тук, Ваньо. Мисля, че каквото и да публикуваш от младите си години, ще е много интересно, и ще абсолютно автентичен документ. Защото ние наистина вече не можем да пишем така, както сме писали тогава в младите си години. Защото това са мисли, чувства, рефлексии, които са запечатана тогава. И в тях е автентичното и чистото. Дори понякага да ни се струва, че имат своята "наивност". Но пък, може би, имаме нужда сега точно от тази наша "отминала и тогавашна чистота и наивност." За да сме цялостни.
Сърдечни поздрави!

за това, което сте написали - настина вълнуващо и правдиво.

На Баба Марта - Елин Пелин

Плети, плети, Бабо Марто,
изплети ми мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките –
лястовички бързокрили,
кукувица самотница
кърко-щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата.

Изчитам на един дъх всичко написано от Вас, защото ми харесва!!