Днес е Йордановден. Хубав празник. Почти винаги е студен и снежен. Смели здравеняци скачат в ледената вода на Марица. Живите Йордановци ще почерпят.
  Но аз си мисля за един Йордан, мой приятел, който щеше да черпи щедро... ако не беше заминал много рано за оня, както казват, по-добър свят. Младите едва ли познават, едва ли помнят поета Йордан Каравачев. Той не придоби голяма слава и известност. Тогава не можеха да се издават стихосбирки срещу заплащане.
   Данчо беше дете на работническия квартал Кършияка. Родителите му работеха в близкия текстилен комбинат. Едноетажната му къща се намираше веднага след парка "Рибница". Заедно посещавахме литературния кръжок в Пионерския дом. Той учеше отначало в училище "Йордан Йовков", после в гимназия "Яворов". Прекрасно владееше класическия стих. Но да не си помислите, че беше стихоплет. Не, пишеше оригинално, остроумно. Имаше очи на поет.
   Когато бях приет в Софийския университет, той и Дончо Чешмеджиев вече бяха филолози във втори курс. Бях закъснял в казармата, затова нямах квартира. Йордан и Дончо съвсем естествено, като приятели от детството, ме поканиха да се настаня при тях. В ниска къщурка в Подуяне с клозет и чешма на двора. Те спяха заедно на едното легло, за да предоставят на "госта" си второто. Поживяхме весело един-два месеца.
  Йордан ме представи в литературния кръжок "Димчо Дебелянов" при Студентския дом. Приемането беше трудно. Тогава лидери в студентската поезия бяха Матей Шопкин, Петко Братинов, Кирил Гончев... А тежката дума имаха Николай Кънчев и Атанас Свиленов. И аз, голишарчето наивно, имах дързостта да кандидатствам в техния кръжок! Не бяха във възторг от стихчетата ми. Но Йордан ме защити, като каза, че съм излязъл от "родната казарма" само преди два месеца и не съм още ориентиран, но имам данни, обещаващи развитие. Защити ме и Стойчо Стойчев, по-сетне известен поет от Стара Загора. Гласуваха и ме приеха с минимално мнозинство.
   Йордан Каравачев дълги години работи като редактор на справочното седмично издание "Пловдив". Посвети се предимно на журналистиката и постепенно изостави поезията. А кой знае, може и да не беше я изоставил съвсем... Но нямаше сили и желание да си пробива път в литературната йерархия.
   Не бяхме се срещали дълго време. И изведнъж - виждам го да пресича улица "Гладстон" пред Дома на техниката. Викам отдалеч: "Данчо, Данчо!" Не се обръща. Викам: "Каравачев!" Поспря се. Очаквах, че ще се върне няколко крачки назад, защото аз почти тичах към него. И тогава видях лицето му - лице на смъртник. Лице без спомен за усмивка. Поглед, отправен към отвъдното. Кимна ми и продължи напред. А аз останах вкаменен.
   Малко по-късно разбрах, че е починал от рак.
   Един поет, когото няма да срещнете в пловдивските литературни енциклопедии. Но той живя и твори сред нас.
   Днес е Йордановден... Помним името ти, Йордане.

Пусни няколко негови стиха, може ли?

Съжалявам, но не разполагам с нищо негово. Нали няма издадена книга... Когато сме млади, не очакваме, че някой приятел ще ни напусне, та да си скрием някъде негови творби.

Жив и здрав и всичко останало от което имаш нужда :)))
Весел празник!

Благодаря! :)

Честит имен ден и от мен!
Много здраве, нестихващо вдъхновение и жива фантазия!:)))
Усмихнат празник!

Нося трите му имена и съм горд с това.

Благодаря ти, Иване! Аз съм съпругата на Йордан Каравачев. Запазила съм всичко, което е написал и съхранил самия той. Нямам възможност в момента да издам негова стихосбирка, но ще се постарая до година-две да го направя. И тогава ще потърся твоята помощ - за редакция. Само да сме здрави!

Още като наш съученик се отличаваше с точния изказ и чудесните стихове,които имахме щастието да слушаме в часовете по български език.Учителката по литература Ирина Ташева го насърчаваше и до голяма степен определи пътя в живота му.Беше жизнерадостен и имаше много приятели.Ще бъде награда и за всички негови съученици да се издаде поне част от творчеството му.Д-р Иван Пешев.