Постинг
07.01.2009 16:31 -
МИЛИ МОИ УБИЙЦИ
Вие идвате всяка година на този ден у дома, широко усмихнати. Носите ми цветя или крем за бръснене, или някоя риза дори ( която ще се окаже с два номера по-голяма). След прегръдките и целувките сядате и запалвате едновременно своите вонящи, смърдящи цигари или пури, или дори хванали старо гюбре лули. И ми пожелавате здраве, здраве и пак здраве... Аз се закашлям, задавям, ръмжа... Аз дишам с последни усилия, но ви поднасям пепелници, които откривам с голям зор в най-скритите ъгълчета на барчето. Пепелници, подарени ми някога пак от вас - с любов към рожденика или именика.
Мили мои убийци, обичам ви! Аз ви се радвам, аз съм доволен, че пак сте дошли. И ви черпя с уиски, с вина отлежали, бадеми, фъстъци...
Когато лежах изненадан от първия инфаркт, край леглото ми минаваха стажанти. Асистентите ги питаха: Кои са, колеги, факторите за появата на ИБС (исхимична болест на сърцето)? Засукани младички бъдещи лекарки смутено нареждаха: Първо, пол, второ възраст, трето холестерол, четвърто стрес, пето хипертония... Още, още, давайте, колежке, по-нататък! Някой подсказва: тютюнопушене. Всички ме гледат с укор: какъв ли закоравял пушач е този! Не стига че е мъж над петдесетте, ами сигурно цял живот е смукал долнопробни цигари...
Когато шефът ми трябваше да ме накара да приема някакво негово безумно решение или да отхвърли мое предложение, той ме извикваше в тясното си кабинетче и запалваше цигара. Всмукваше с кеф и издухваше дима право в лицето ми. Цигарите му, разбира се, бяха от най-смърдящите.
Аз кашлях, гласът ми изчезваше, очите ми се зачервяваха... Настоявах - наивникът аз - на своето, не се предавах. Това водеше до запалването на втора цигара веднага след първата. Стаичката се изпълваше до тавана с оня непоносим дим на цигари "Арда" ли, "Слънце" ли - така и не ги запомних.
След половин час вече не можех да говоря - щом си отворех устата, в гърлото ми нахлуваше боен отровен газ, започвах да кашлям и вместо "Не сте прав, шефе!" изплювах едно "...сте прав, ше-фе!" Чак тогава шефът открехваше леко прозореца с думите: "Радвам се, че успях да те убедя. Ако трябва, пак ще поговорим." Ужас! Изтичвах навън с благодарност към Бога или към Съдбата, че съм изгубил битката, но не и войната. Защото съм останал жив.
Мили мои убийци! Сега съм ви простил всичко. Ясно ми е, че вашите права на пушачи са по-важни от моите жалки претенцийки на непушач. Зная, че ще седнете на моята маса, ще запалите цигарата, лулата, пурата, ще изпуснете кръгчета дим и едва тогава ще попитате: "Нали нямаш нищо против? Масата май е за непушачи, но ако ти не възразяваш... То и без друго цялото кафене е задимено."
Келнерът веднага ще ви донесе пепелник, дори ще ви щракне запалка... Вие сте редовни клиенти, а аз съм случаен пришълец и натрапник. Ако има някакво кътче за непушачи, то ще е до тоалетната или на втория етаж.
И цялото мое жалко положение се дължи на факта, че когато бях на 14 години и приятелчетата ми поднасяха цигара, аз се осмелявах да кажа: "Не пуша". В казармата, където повечето войници искаха да се слеят с пейзажа, да се уеднаквят като униформите си, аз пак казвах: "Не пуша бе, градски, остави ме!" И така аз си останах жалък непушач. Странна птица в шумното ви ято, обвито в синкавия дим на световния тютюнев монопол.
Заслужавам да ме презирате. Заслужавам да ме убивате при всяка среща с вас. Аз вече съм труп.
Какъв е този, който излиза на терасата, за да пуши там? Не, той не е нормален. Той ви предава. Убийте го!
Мили мои убийци, обичам ви и не мога без вас... А вие можете без мен.
Мили мои убийци, обичам ви! Аз ви се радвам, аз съм доволен, че пак сте дошли. И ви черпя с уиски, с вина отлежали, бадеми, фъстъци...
Когато лежах изненадан от първия инфаркт, край леглото ми минаваха стажанти. Асистентите ги питаха: Кои са, колеги, факторите за появата на ИБС (исхимична болест на сърцето)? Засукани младички бъдещи лекарки смутено нареждаха: Първо, пол, второ възраст, трето холестерол, четвърто стрес, пето хипертония... Още, още, давайте, колежке, по-нататък! Някой подсказва: тютюнопушене. Всички ме гледат с укор: какъв ли закоравял пушач е този! Не стига че е мъж над петдесетте, ами сигурно цял живот е смукал долнопробни цигари...
Когато шефът ми трябваше да ме накара да приема някакво негово безумно решение или да отхвърли мое предложение, той ме извикваше в тясното си кабинетче и запалваше цигара. Всмукваше с кеф и издухваше дима право в лицето ми. Цигарите му, разбира се, бяха от най-смърдящите.
Аз кашлях, гласът ми изчезваше, очите ми се зачервяваха... Настоявах - наивникът аз - на своето, не се предавах. Това водеше до запалването на втора цигара веднага след първата. Стаичката се изпълваше до тавана с оня непоносим дим на цигари "Арда" ли, "Слънце" ли - така и не ги запомних.
След половин час вече не можех да говоря - щом си отворех устата, в гърлото ми нахлуваше боен отровен газ, започвах да кашлям и вместо "Не сте прав, шефе!" изплювах едно "...сте прав, ше-фе!" Чак тогава шефът открехваше леко прозореца с думите: "Радвам се, че успях да те убедя. Ако трябва, пак ще поговорим." Ужас! Изтичвах навън с благодарност към Бога или към Съдбата, че съм изгубил битката, но не и войната. Защото съм останал жив.
Мили мои убийци! Сега съм ви простил всичко. Ясно ми е, че вашите права на пушачи са по-важни от моите жалки претенцийки на непушач. Зная, че ще седнете на моята маса, ще запалите цигарата, лулата, пурата, ще изпуснете кръгчета дим и едва тогава ще попитате: "Нали нямаш нищо против? Масата май е за непушачи, но ако ти не възразяваш... То и без друго цялото кафене е задимено."
Келнерът веднага ще ви донесе пепелник, дори ще ви щракне запалка... Вие сте редовни клиенти, а аз съм случаен пришълец и натрапник. Ако има някакво кътче за непушачи, то ще е до тоалетната или на втория етаж.
И цялото мое жалко положение се дължи на факта, че когато бях на 14 години и приятелчетата ми поднасяха цигара, аз се осмелявах да кажа: "Не пуша". В казармата, където повечето войници искаха да се слеят с пейзажа, да се уеднаквят като униформите си, аз пак казвах: "Не пуша бе, градски, остави ме!" И така аз си останах жалък непушач. Странна птица в шумното ви ято, обвито в синкавия дим на световния тютюнев монопол.
Заслужавам да ме презирате. Заслужавам да ме убивате при всяка среща с вас. Аз вече съм труп.
Какъв е този, който излиза на терасата, за да пуши там? Не, той не е нормален. Той ви предава. Убийте го!
Мили мои убийци, обичам ви и не мога без вас... А вие можете без мен.
Бъди здрав, gor! И не само на Ивановден... :)
цитирайи съм работила в офис с две заклети пушачки, въздуха ставаше толкова задимен,че не можех да ги видя от дим. Нищо не казвах, бях търпелива. А ако в мразовите,зимни дни,когато не можеше вече да се диша, само отворех,за малко прозореца ...ме изкарваха едва ли не убиец. Сега,когато съм зрял човек, се научих да казвам,на пушачите истината в очите ... не не ми е приято, да се пуши в колата ми , нито в дома ми. На който не му харесва, заповядайте пушете навън . Хубаво си го написъл,един съотборник от непушачите ти желае здраве с чисто сърце.
цитирайникога не съм и пробвала, нямам и такова желание...
Мразя хората около мен да пушат и само ако наистина държа на тях ги оставям да попушат малко, но със изричната забележка да не се увличат и да внимават на къде им отива пушекът...
винаги правя забележка на пушачи, но почти винаги ефекта от това е нулев... или клони към нула... даже и ми се обиждат повечето... а аз просто не искам да дишам цигарен дим. както аз уважавам правото им да си пушат, така и аз искам те да уважават желанието ми да НЕ пуша. Тъй като първоначално сме се пръкнали непушачите и в последствие са се измислили цигарите и подобни димящи работи, то те ще се съобразяват. Знам, че звучи детско... АЗ бях първи. ТИ реши да почнеш да правиш нещо, което ми пречи на мен. Ще се съобразяваш... а не аз с твойта нова 'дрешка'... точка.
Като последно бих казала, че имам много добри приятели пушачи, бившия ми е пушач и с тях винаги сме намирали решение. Защо не може и с другите... защото на тях не им пука за теб. виж ако бях техен приятел, може би щяха да се съобразяват... но , не съм.. не мога да съм приятел с всички... за това, моля съобразявайте се с моето решение да не се движа с тази вълна и да НЕ пуша.
цитирайМразя хората около мен да пушат и само ако наистина държа на тях ги оставям да попушат малко, но със изричната забележка да не се увличат и да внимават на къде им отива пушекът...
винаги правя забележка на пушачи, но почти винаги ефекта от това е нулев... или клони към нула... даже и ми се обиждат повечето... а аз просто не искам да дишам цигарен дим. както аз уважавам правото им да си пушат, така и аз искам те да уважават желанието ми да НЕ пуша. Тъй като първоначално сме се пръкнали непушачите и в последствие са се измислили цигарите и подобни димящи работи, то те ще се съобразяват. Знам, че звучи детско... АЗ бях първи. ТИ реши да почнеш да правиш нещо, което ми пречи на мен. Ще се съобразяваш... а не аз с твойта нова 'дрешка'... точка.
Като последно бих казала, че имам много добри приятели пушачи, бившия ми е пушач и с тях винаги сме намирали решение. Защо не може и с другите... защото на тях не им пука за теб. виж ако бях техен приятел, може би щяха да се съобразяват... но , не съм.. не мога да съм приятел с всички... за това, моля съобразявайте се с моето решение да не се движа с тази вълна и да НЕ пуша.
4.
allbi -
Поздрав и от мен :))
07.01.2009 17:12
07.01.2009 17:12
Три сутрини ми се налага да се придвижвам с такси
и тази сутрин дяже се зарекох да напиша постинг как трябва да направят и таксита за непушачи...
Влизаш сънена, пречистена и вътре ужас, съчетано с ароматизатор борче, трепач...
Влизам осмърдяна в офиса и колегата ме пита да не съм пропушила...
Поздрав, от бивша пушачка, дето още по злобно гледа на тези дето не можели да се откажат...
цитирайи тази сутрин дяже се зарекох да напиша постинг как трябва да направят и таксита за непушачи...
Влизаш сънена, пречистена и вътре ужас, съчетано с ароматизатор борче, трепач...
Влизам осмърдяна в офиса и колегата ме пита да не съм пропушила...
Поздрав, от бивша пушачка, дето още по злобно гледа на тези дето не можели да се откажат...
и ти и името ти!Нека чувствителната ти душа върви все по пътя на думите-от сърце до сърце.
....от Пушачката EL:)
цитирай....от Пушачката EL:)
Хей, не съди така строго другите, че и себе си:)))
т.е. пушачите и непушачите... все пак празник е, макар и все още да не е обявен за национален;)))
Пушачка съм, но никога не издевателствам към непушачи - даже обратното съобразявам се с тях винаги, и винаги съм заредена с бонбончета и дъвки, а вкъщи и с всякакви ароматизиращи нещица:))
Всъщност всичко, което си описал е въпрос на възпитание :))) Не е до там дали човек е пушач или не...
И... пак.. весел празник!
/и да почерпиш:))))/
цитирайт.е. пушачите и непушачите... все пак празник е, макар и все още да не е обявен за национален;)))
Пушачка съм, но никога не издевателствам към непушачи - даже обратното съобразявам се с тях винаги, и винаги съм заредена с бонбончета и дъвки, а вкъщи и с всякакви ароматизиращи нещица:))
Всъщност всичко, което си описал е въпрос на възпитание :))) Не е до там дали човек е пушач или не...
И... пак.. весел празник!
/и да почерпиш:))))/
И аз като тебе съм нещастна непушачка, която със зачервени очи и задушаваща кашлица, мълчаливо и геройски изтърпява дима в кафенето, когато съм с приятелки...
А с къщи, те горките излизат на терасата да пушат...
Тютюневият дим е много по-вреден за нас пасивните "пушачи". Но зимата е така, няма как да не се срещаш с приятели на кафе...
А след това... една дълга разходка по бензиновите улици,... откъдето и да погледнеш - все чист въздух!!!
Лека вечер, поете, наздраве с чаша червено винце за здраве (казват, червеното вино увеличава червените кръвни клетки?!). ;)))
цитирайА с къщи, те горките излизат на терасата да пушат...
Тютюневият дим е много по-вреден за нас пасивните "пушачи". Но зимата е така, няма как да не се срещаш с приятели на кафе...
А след това... една дълга разходка по бензиновите улици,... откъдето и да погледнеш - все чист въздух!!!
Лека вечер, поете, наздраве с чаша червено винце за здраве (казват, червеното вино увеличава червените кръвни клетки?!). ;)))
че пушачите много по-лесно се обединяват срещу непушачите ако се наложи, отколкото обратното?
цитирайче пушачите много по-лесно се обединяват срещу непушачите ако се наложи, отколкото обратното?
цитирайПушач...активен пушач! Кълна се в детето си, че около мен пасивни НИКОГА НЕ Е ИМАЛО...Медала има две страни...както казаха по-горе - въпрос на възпитание...Честит празник :)))
цитирайДа си жив и здрав и да пребъде името твое!! Хубава вечер!!
цитирай
12.
radkahair -
И аз преди работех със заклети пу...
07.01.2009 18:56
07.01.2009 18:56
И аз преди работех със заклети пушачи. Когато започнеше ежедневната оперативка всички пушеха като комини, а аз си се задушавах сама и нямаше как да си отида, защото трябваше да съм там. Пушеха си когато се върнах жълта като лимон след операция. Пушеха си даже и когато бях бременна. Първото бебе си го загубих в осмия месец. Не само димът беше виновни за това, но имаше вина. Не им пукаше - те си бяха важните. Втората бременност я изкарах много далеч от пушеци и пушещи. Сега си имам собствен фризьорски салон в който НЕ СЕ ПУШИ!
Който иска да пуши отива вън на студа. Като не му харесва да ходи в друг салон!!! Аман от нахални и егоистични пушачи!
цитирайКойто иска да пуши отива вън на студа. Като не му харесва да ходи в друг салон!!! Аман от нахални и егоистични пушачи!
Последното, което си мислех, като отварях този блог, беше, че ще улуча точно Иван Вълев.:))) За пореден път се убеждавам, че няма случайни неща, защото от дни си тананикам "Какво е всъщност лятото, какво е" Даже си позволих собствени импровизации по темата. Чест и почитания!
цитирайЧестит имен ден!
цитирайБлагодаря за поздравленията!
цитирайБлагодаря ти, Ел! Нищо че си пушачка. Ще те изпратя на балкона... Една от моите мили убийци! :))))
цитирайБлагодаря за поздравленията! :)
цитирайБлагодаря, сродна душа непушеща! :)
Няма да се предаваме. Наздраве с червеното винце!
цитирайНяма да се предаваме. Наздраве с червеното винце!
Благодаря! Радвам се, че се срещнахме. Как сте там във Варна? Разбрахте ли КАКВО Е ВСЪЩНОСТ ЗИМАТА?
Дано да ти е топло тази вечер! :))
цитирайДано да ти е топло тази вечер! :))
Да, така е - въпрос на възпитание. Вярвам ти, че щадиш непушачите. Има и такива пушачи, но сте рядкост. Поздрав!
цитирайУважавам това, което обичаш. Приятен ми е ароматът на кафе, но не и димът на цигарите.
цитирай Хей ,човече гледай по-весело на нещата така и празника ,ще е по-голям!
Аз също не обичам пушачите и напълно разбирам недоволството ти!Много са безпардонни!
Може би трябва следващия път да увесиш на входната врата надпис"За пушачи до тук!" !:))))))))))))
цитирайАз също не обичам пушачите и напълно разбирам недоволството ти!Много са безпардонни!
Може би трябва следващия път да увесиш на входната врата надпис"За пушачи до тук!" !:))))))))))))
и никого не тровя ...
а днес ме поопушиха , но съм очарована от това , че не ми се иска да димя , просто си ги гледам другарчетата пушачи и се радвам , че съм другарче - непушач ...
Ч . И . Д . ! Бъди здрав !
цитирайа днес ме поопушиха , но съм очарована от това , че не ми се иска да димя , просто си ги гледам другарчетата пушачи и се радвам , че съм другарче - непушач ...
Ч . И . Д . ! Бъди здрав !
Да се завърнеш при чистия въздух, след като си бил от другата страна, това е подвиг! Внимавай дяволът да не те изкуши! :))
цитирай
25.
анонимен -
Гуньо Простия
08.01.2009 09:59
08.01.2009 09:59
Така е в джунглата Булгаристан, ако беше някое развито мозъчно общество, пушачите щяха да са тези които се крият по стаички и тоалетни, така както е по "белите" летища на пример, всичките набутани в една стаичка 5 на 5, та да им стане неудобно, че тровят себе си, природата и останалите.
цитирайОх, колко познато! От дете я водя тази война, защото и майка ми и баща ми пушат! И те милите, дори не се усещаха, че ме тровят. Чак когато баба се разболя от рак на белите дробове, лека й пръст, чак тогава се усетиха, ама аз бях вече на 20 и всъщност бях системно тровенапрез цялото си дество! А и после също. В университета всичките ми колеги пушеха, преподавателите също. Стигали сме до такава пароди, че по време на един тежък писмен изпит преподавателят разреши да се пуши! Ама в моя курс бяхме над 100 човека! Ха сега си представи какво ми беше когато около 90 човека, все пак имаше няколко заблудени като мен, които не пушеха, си запалиха цигари едновременно в една и без това доста претъпкана аудиторя! По едно време ми беше все едно дали ще ме скъсат или не, просто исках да се махна от там и да изляза на двора и то ВЕДНАГА!
После и на работа повечето колеги пушеха...
И така д днес. Всичките ми приятели пушат и задължитално сядаме в залите за пушачи, като ида на гости у нашите, мама обикновенно пие кафе с мен, а нали знаеш какво казват пушачите за кафето без цигара...
Ама явно винага си е в мен! За толкова много години не съм се научила, че за да се чувствам добре трябва да съм като другите, т.е. да пуша като кумин! честно да си призная, опитвала съм, обаче не ми харесва. Имам един такъв гаден вкус в устата и нещо ме дразни в гърлото, та реших да не се мъча, ами да се примиря с ролята си на пасивен пушач, пък дано някой ден на някой му просветне, че и аз имам права. И най-вече правото да дишам.
цитирайПосле и на работа повечето колеги пушеха...
И така д днес. Всичките ми приятели пушат и задължитално сядаме в залите за пушачи, като ида на гости у нашите, мама обикновенно пие кафе с мен, а нали знаеш какво казват пушачите за кафето без цигара...
Ама явно винага си е в мен! За толкова много години не съм се научила, че за да се чувствам добре трябва да съм като другите, т.е. да пуша като кумин! честно да си призная, опитвала съм, обаче не ми харесва. Имам един такъв гаден вкус в устата и нещо ме дразни в гърлото, та реших да не се мъча, ами да се примиря с ролята си на пасивен пушач, пък дано някой ден на някой му просветне, че и аз имам права. И най-вече правото да дишам.
недей така! не чакай да им просвятва, защото няма... смятай щом родителите ти не са направили нещо, то какво остава за останалите... ако ти пречи просто казваш, не се примиряваш с идеята!
цитирай
28.
анонимен -
Archony
08.01.2009 17:23
08.01.2009 17:23
Cigarite sa zlo i za ednite i za drugite. Samo deto ednite polu4avat udovolstvie ot tqh. Bez da pou4avam po-skoro da syvetvam: ako se pushi v taxi-to kajete da q zagasi, ako se pushi v avtobusa kajete da q zagasi, ako ste v zavedenie - nqma bqgane ili ima ako si trygnete, ako ste v zavedenie za hranene zadyljitelno paravete zabelejka. Poukata ne ostavqite ne6tata sami da se podobrqt - pravete ne6to. Neka da ima mesta za pushene, a ne obratnoto. Neka da ima vyzduh, a ne bezdushie. I ako nqkoi se obijda i go priema li4no to da vyrvi po dqvolite s tezi svoi misli. Ne iskam da byda troven. Posadete dryv4e & nau4ete i decata si na tova. Samo taka 6te spasim sebe si, vsi4ki okolo nas i sobstvenata si planeta. Vseki, koito tvyrdi 4e se syobrazqva neka pomisli pak dali naistina e taka ili samo uspokoiava sebe si. Evala na vsi4ki koito razbirat istinnosta na dumite mi. Nazdrave za gospodstvo na 4istiq vyzduh. Ne dai Boje i nego da po4nat da ni go prodavat.
цитирайИзненадан съм от големия интерес към тази тема. Мислех си, че нямам съмишленици. Оказа се, че повечето от непушачите страдат и мислят като мен. Дори някои от пушачите са съгласни и се кълнат, че са толерантни и загрижени за нас. Вярвам им. Нали става дума за наши приятели. Не случайно моето заглавие е "МИЛИ мои убийци"...
Може ли нещо да се направи? Нещо като клубове на непушачите например? Да знаем, че в определен ден на определено място ще се срещнем само хора, които не пушим Но дали ще намерим разбиране от страна на собствениците на кафенета? Едва ли... А и трудно ще бъде да се делим от нашите приятели пушачи. Аз не желая това. Какво остава в такъв случай? Да ги призовем да проявят разбиране и да не палят цигара един-два часа. Или ако не могат да издържат, да излязат някъде навън за пет минути. Надявам се, че ако са ни истински приятели и държат на нашата компания, ще го направят.
По-сложно е на работното място. Там могат да подействат само забраните и строгият контрол.
Трябва по някакъв начин да се наложи спазването на правила! В някои страни това вече е постигнато.
Както винаги, България се влачи последна.
Не искам да обиждам пушачите. Разбирам ги. Но нека и те да ни разбират.
цитирайМоже ли нещо да се направи? Нещо като клубове на непушачите например? Да знаем, че в определен ден на определено място ще се срещнем само хора, които не пушим Но дали ще намерим разбиране от страна на собствениците на кафенета? Едва ли... А и трудно ще бъде да се делим от нашите приятели пушачи. Аз не желая това. Какво остава в такъв случай? Да ги призовем да проявят разбиране и да не палят цигара един-два часа. Или ако не могат да издържат, да излязат някъде навън за пет минути. Надявам се, че ако са ни истински приятели и държат на нашата компания, ще го направят.
По-сложно е на работното място. Там могат да подействат само забраните и строгият контрол.
Трябва по някакъв начин да се наложи спазването на правила! В някои страни това вече е постигнато.
Както винаги, България се влачи последна.
Не искам да обиждам пушачите. Разбирам ги. Но нека и те да ни разбират.
Ако имахме правила българите нямаше да бягат от България !Ако имахме правила и хора закърмени с правила сега кризата щеше да духа отстрани поради простата причина , най напред главата не спазва правилата и сме на този хал да сменим главата на 14 януяри, но не със същата !!
Аз съм непушач и ме изгониха от работа, защото изгоних собственикоа на фирмата от стаята ми защото пушеше ,без да го познавам -това е истина!!
цитирайАз съм непушач и ме изгониха от работа, защото изгоних собственикоа на фирмата от стаята ми защото пушеше ,без да го познавам -това е истина!!
Благодаря за припомнянето на Алеко Константинов. И аз го харесвам. Но цитатите са дълги и за да не утежняваме коментарите тук, ги изтривам.
цитирай
32.
kapricia -
Най-после съмишленици-непушачи ...
10.01.2009 12:25
10.01.2009 12:25
Най-после съмишленици-непушачи :о))). Само дето вкъщи аз съм си цар и господар и моите убийци просто са принудени да висят на терасата. Е, без да искам заключих майка ми там в един зимен ден преди време, ама... рисковете на професията, ако мога така да го кажа. Ако не пушеше, нямаше да се случи, нали?
Иначе аз не пуша. Никога не съм и нямам намерение. Не ми е интересно, да не говорим, че бюджетът ми и така не издържа.
цитирайИначе аз не пуша. Никога не съм и нямам намерение. Не ми е интересно, да не говорим, че бюджетът ми и така не издържа.
Аз съм пушачка.Нещо, което хич не харесвам в себе си, но не тормозя непушачите.Може би, защото мъжът ми е непушач.Винаги пуша на терасата у дома и извън офиса на работа.Това е много смрадлив навик и се чудя как въпреки всичко мъжът ми ме търпи...
цитирайДа знаеш - мъжът ти те обича много...
По едно време жена ми беше почнала да пуши, но така... не много сериозно... Представяш ли си моята реакция? Заявих, че ще трябва да живеем разделени, без да се развеждаме. Тя помисли една седмица и благоразумно спря да пуши. Сега ми е благодарна.
цитирайПо едно време жена ми беше почнала да пуши, но така... не много сериозно... Представяш ли си моята реакция? Заявих, че ще трябва да живеем разделени, без да се развеждаме. Тя помисли една седмица и благоразумно спря да пуши. Сега ми е благодарна.
Той моят си ме избра още преди 20 години и много добре знаеше, че съм пущачка.Сега само му е мъчно, че си съсипвам сама здравето.Това му е единствена критика.Наистина ме обича много...
цитирай И аз така отговарях, не пуша.
Но баща ми пушеше на воля. Никак не се съобразяваше.
цитирайНо баща ми пушеше на воля. Никак не се съобразяваше.
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката