Постинг
27.05.2009 06:28 -
ГЛАСЪТ НА МЛАДИЯ ИЗГНАНИК
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1159 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2009 06:32
Прочетен: 1159 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 27.05.2009 06:32
Минавах често покрай бронзовия паметник на Адам Мицкевич във Варшава. Понякога се спирах и гледах букетите свежи цветя, оставени в подножието му от възрастни и млади поляци. Поетът отдавна беше станал част от националната митология на своя народ.
Родоначалникът на полския романтизъм беше повлиял силно върху цялата по-късна литература, която аз обичам, ценя и понякога превеждам. Но не бях се осмелявал да се докосна до негова творба поради онази боязън, която човек изпитва, щом влезе в храм.
Постепенно у мен се породи желанието този паметник да "проговори" на моя роден език с най-интимните си творби. Съзнавах, че големи български поети и преводачи вече са дали свой ценен принос, като са претворили най-значимите произведения на Мицкевич. Но любовната му лирика не беше представена в своя блясък и пълнота. Времето е безпощадно: остаряват не само оригиналите, но и преводите. И всеки нов преводач има право и дори дълг да направи своя интерпретация, съответна на неговото време.
Преодолях колебанията си и посветих много нощи и празнични дни на страстта да се пресъздава чужд текст на свой роден език. Вече бях изпитвал тази сладка мъка, когато превеждах лириката на Ян Кохановски, друг велик полски поет. Този път опиянението ми продължи дълго - десетина години. През това време аз променях преводите, а те вероятно са променяли мен. Стремях се гласът на младия изгнаник да звучи естествено и посланието му да докосне днешните му читатели.
Надявам се, че бронзът е проговорил.
(Предговор към "Любовна лирика" от Адам Мицкевич, ИК "Светулка 44", 2007, цена 3 лв.)
Родоначалникът на полския романтизъм беше повлиял силно върху цялата по-късна литература, която аз обичам, ценя и понякога превеждам. Но не бях се осмелявал да се докосна до негова творба поради онази боязън, която човек изпитва, щом влезе в храм.
Постепенно у мен се породи желанието този паметник да "проговори" на моя роден език с най-интимните си творби. Съзнавах, че големи български поети и преводачи вече са дали свой ценен принос, като са претворили най-значимите произведения на Мицкевич. Но любовната му лирика не беше представена в своя блясък и пълнота. Времето е безпощадно: остаряват не само оригиналите, но и преводите. И всеки нов преводач има право и дори дълг да направи своя интерпретация, съответна на неговото време.
Преодолях колебанията си и посветих много нощи и празнични дни на страстта да се пресъздава чужд текст на свой роден език. Вече бях изпитвал тази сладка мъка, когато превеждах лириката на Ян Кохановски, друг велик полски поет. Този път опиянението ми продължи дълго - десетина години. През това време аз променях преводите, а те вероятно са променяли мен. Стремях се гласът на младия изгнаник да звучи естествено и посланието му да докосне днешните му читатели.
Надявам се, че бронзът е проговорил.
(Предговор към "Любовна лирика" от Адам Мицкевич, ИК "Светулка 44", 2007, цена 3 лв.)
Появи се на пътя старец (Силует на А. Ми...
Адам Мицкевич - Лека нощ
Галиция – ядро на европейската трагедия,...
Адам Мицкевич - Лека нощ
Галиция – ядро на европейската трагедия,...
В института преди една цяла вечност учих полски факултативно един семестър, и нещото което си спомням, че беше труден език...Поздравления за съдбата на преводача! Моя мечта, но вече в някой друг живот...
цитирайБлагодаря!
Вярно, че е много труден. Но ако човек има амбиция, го научава. Преподавал съм полски на курсове и в Пловдивския университет и съм видял колко много хора започват да го учат и после се отказват.
А преводът на поезия от полски (особено класическата) е нещо, което могат малко хора в България: Първан Стефанов, Петър Караангов, Здравко Кисьов и... аз (нескромно, но вярно). Както и вече покойните Дора Габе, Блага Димитрова и Стоян Бакърджиев.
цитирайВярно, че е много труден. Но ако човек има амбиция, го научава. Преподавал съм полски на курсове и в Пловдивския университет и съм видял колко много хора започват да го учат и после се отказват.
А преводът на поезия от полски (особено класическата) е нещо, което могат малко хора в България: Първан Стефанов, Петър Караангов, Здравко Кисьов и... аз (нескромно, но вярно). Както и вече покойните Дора Габе, Блага Димитрова и Стоян Бакърджиев.
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката