Днес вървя по Главната и внезапно се сещам за хората, които съм срещал по тази улица, но които няма никога вече да срещна. Мисля за онези известни и не толкова известни хора на духа,  рицари на перото от моя град. Трябва да си ги припомняме, те заслужават това.
   Още когато бях ученик, срещах чичо Йордан Ковачев - поет и преводач на руски поети. Адвокат на Никола Петков,  за което е прекарал години в Белене.Били са приятели с брата на моята баба, художника Никола Димитров, а после и с баща ми.
   Васил Урумов - поет и журналист. Той беше първият жив поет, когото съм срещнал в детството си. Той посвети много сили на кукления театър, а после и на радиото.
   Петко Величков - директор на ДИ "Христо Г. Данов". Благодарение на него поех по стръмната пътека на преводачеството. Предложи ми да преведа "Четиримата танкисти и кучето" от Януш Пшимановски. Лекомислено приех, но все пак се справих за шест месеца.
   На площада често срещах бай Георги Пашев - железничар и писател, сладкодумец, автор на няколко книги, сред които се откроява "От Цариград до Белово".
   Иван Златев - "Ела да ти кажа една епиграма!" Но не спираше само с една...
   Киркор Папазян - усмихнатият арменец от Радио Пловдив, поетът, журналистът. Той ме провокира да напиша няколко радиопиеси за "Малък театър на Радио Пловдив".
   Вечно забързаният Коста Странджев с кожена куртка и каскет, прозаик, драматург, написал редица книги за миньорите, най-добрата от които - "Храбростта да живееш". Той искаше да ме прави журналист, но не успя.
  Джоката - Никола Джоков. Журналист и писател.Остроумен хуморист. Дълги години редактор в ДИ "Христо Г. Данов". Работили сме в една стая, излизаше да пуши в коридора (за разлика от много други пушачи).
  Любен Гройс - голям режисьор! Пловдивският театър има късмет той да направи тук най-добрите си постановки. Златна класика на българския театър. В едно купе пътуваше с Бончо Урумов, актьор. Плетяха си шалчета, за да убият времето.
  Иван Раев - актьор и писател. Бях редактор на една негова есеистична книга. Иван беше родом от Жеравна. Прекара в Пловдив няколко години, игра чудесно главна роля в "Майстори" от Рачо Стоянов. 
  Колю Витковски - художникът от моето родно село Стрелци. Автор и на една книга за пребиваването си в Париж. Всъщност там той си мисли само за българските работи. Като гледам пейзажите му, си припомням своето детство. "Как си, Кольо?" Тъжна усмивка: "В движение съм."
  Георги Божилов - Слона. Мълчаливец. Най-мълчаливият художник. Но се спира за една минута, а това е знак, че ме зачита. "Тръгнал съм към ателието.(То беше в къщата на майка му, под Амфитеатъра.) Да поработя." И отнасяше усмивката си.
 
  Ах, списъкът може да продължи. Но имам среща с живи мои съграждани. Не бива да ги карам да чакат... Като се върна, може да продължа.
  По Главната вървят толкова млади хора. Трябва да знаят тези имена. А не само имената на футболистите и фолкпевиците...

вървиш и ти :-) Лека стъпка и красиви срещи желая.

Благодаря, Руми! Ако ме срещнеш там, обади се! :))

Тъжно е, че не ги срещаме вече, че главната улица сякаш не е същата без тях. Благодаря ти, че ме върна назад във времето. А това, че пишеш за тях означава , че бяха човеци и личности, че споменът за всички тях е още жив. Не бива да ги забравяме!