Стигнах до голям стръмен мегдан и видях стара джамия. От високото минаре пееше дребно човече, сигурно турският поп или как му викат там, нещо като Настрадин Ходжа, не можех да се сетя аз.Пред книжарска витрина със стари книги бяха насядали хамали, всеки върху самарчето си, повечето небръснати и със закърпени дрехи. Проврях се между тях и заразглеждах книгите: Достоевски, Чехов, Мопасан, Зола... Колко много автори не бях чел, кога ли щях да ги прочета? Побоях се да вляза в антикварната книжарница: още не съм за нея, ще ме питат какво търся, а аз не ще мога да кажа нищо... Но трябва да запомня къде се намира.

Разглеждах подробно площада. В него се стичаха няколко улици. По средата, на дървен подиум, беше застанал милиционер с бяла фуражка и даваше път на рейсовете, леките коли и файтоните. От време на време надуваше свирка като рефер на футболен мач. Едни спираха, други тръгваха и всичко това ми се видя отначало много страшно, а после комично. Милиционерът беше висок и гледаше строго: аз съм най-важният тук, мога да ви пропусна нагоре, но мога и да ви върна надолу, а пък стига да поискам, мога и да ви сблъскам като кочове на поляна, та да видя кой е по-силен... А вие там в сивата "Победа" не изпреварвайте файтона, че ще стане беля!

На тротоара видях разпънат триножник, зад него възрастен човек рисуваше, без да обръща внимание на групичката зяпачи, които спореха и му търсеха грешки: това не си прилича, онова е по-друго на цвят, защо милиционерът няма лице, ами небето такова ли е "в действителност"... Това "в действителност" го каза едно дребно човече с миша физиономия и кръгли очилца. Човечето чоплеше слънчоглед и току се извръщаше, за да изплюе люспите. Гледах благото, озарено лице на художника, присвитите му очи, стиснатите устни - той не беше сега на този площад "Джумаята", не се интересуваше от никого, а на платното му постепенно се очертаваше картината. Картината: уж всичко, което и аз виждах пред себе си, но по-друго, подробностите бяха едва загатнати, а важните неща изпъкваха с ярки цветове и едри мазки. Смешното, странното, което и аз бях видял, когато дойдох на площада, беше станало още по-изкривено и някак неуместно, дори страшно. Настроението на картината отговаряше напълно на моята боязън пред шумния град, на моето учудване от безсмисленото на пръв поглед бясно движение за никъде. Защо търчат тези граждани? Толкова ли е важно да се качат на червения омнибус? Защо пресичат пред колите, защо размахват ръце и викат високо?

Художникът се учудваше така, както и аз. Но неговото учудване вече беше изказано с бои върху платното, а моето, премесено със страх, си стоеше в мен и притискаше сърцето ми.

Групичката на зяпачите постепенно се стопи и аз едва сега забелязах, че художникът рисува с лявата ръка, а дясната, свита и неподвижна, бе окачена пред гърдите му. Той обърна глава към мене, погледът му се спря върху торбата ми; като заекваше, той изрече със затруднение:

- Лу... луди... Луди! - И се усмихна. Усмивката му прощаваше на всички.

От една висока сграда започна да бие камбанка. Но никой не я слушаше. Преброих нейните звънки удари, с които тя сякаш казваше: "Аз да си ви съобщя колко е часът, пък вие правете каквото щете."

Върнах се по обратния път при дърводелеца. Като ме видя, бати Пейчо ме стисна за врата и наведе главата ми:

- Ти какво правиш тук бе, шиле такова? Сигурно си избягал от баба ти... Айде върви да ти покажа квартирата.

И ме заведе на улица "Оборище", в дворче с цветя, където имаше ниска и дълга постройка с няколко врати. Извади ключ изпод една изтривалка и ме вкара в малка стаичка. Две легла и една маса. На гърба на вратата три-четири пирона служеха за закачалка. Видях бежовата жилетка на мама, метната върху облегалката на единствения стол.

Не само външният свят изглежда по-едър и различно скроен от гледна точка на детето...И когато си припомним забравеното усещане за битие, май ставаме по-действителни.

Добре си го казала. Така е. Като го написах, сякаш се уверих, че съм го живял наистина...
Поздрави! :))

Именно. Всичките ни спомени са плод на подвеждаща памет. Тогава защо да не я изведем извън пещерата? :)))