Аз съм просяк, аз съм нищ - и ръка към теб протягам.
Обърни се и ме виж: закъснял в нощта бродяга...
Нека звънне в моя дискос сребърен петак -
твоята полуусмивка към един глупак.

Вместо хляб случайна дума ти към мене подхвърли -
може да не бъде умна, може да е от бодли.
Влюбен или унизен - не е ли то едно и също?
Вижте, пренебрегнати от мен: двойно ми се връща.

Една ръждива, крива, изтъняла от прехвърляне монета
приемаш ли или случайността е повече, заради трайност?
Аз бях тъгата на една незряща,
която размених за бременност от радост,
понеже по се вижда...

Това събрах да дам, дали ще стигне, за да върне...
Поздрави, Гор!

Благодаря ти, Инамай! :))
Зарадва ме, защото си прочела и си пуснала в шапката ми този щедър коментар...