Тръгват, без да се сбогуват.

Тъй ли правят близки хора?!

Хлътват в таен изход

на смрачената градина.

Или се спускат от балкона?

После виждаш:

чадър забравен,

                            ръкавица,

бележник с телефони,

венчален пръстен,

                                     жест

застинал...

в неразтребената стая.

Не бе дошъл мигът

за откровения.

Сега е късно:

още се люлее

градинската вратичка

на ръждясалите панти...

Но на кого да кажеш:

-         Мили! (Мила!)

Той вече мил е

на тревата.