След полунощ - незнайно как - се появи баща ми. Приседна на леглото, тъй както беше със зелената си ватенка. Не беше много променен, лицето му бе само малко посивяло. "Говори се Там, в нашите среди, че имало такова... ре-сти-ту-ция... Е, върнаха ли ни лимонадената работилница? Аз толкова години бъхтих в ДАП-а, трябва да си наследил поне един икарус? Казват още: Симеончо се завърнал. Бил си взел дворците и горите. А нашата кория с дъбове? Върнаха ли коня и каруцата? Ех, беше хубав кон!" И като каза "кон", изчезна. Сякаш го възседна и препусна из злените ливади на небето. Аз погледнах тротоара: паякът бе вдигнал старата ми лада. На нейно място бе паркиран черен джип. (Из стихосбирката "Лошо време", 2015 г.)