Откриваме я с имената
на птици и дървета, на цветя...
От своята рождена дата
я носим като белег до смъртта.

Опитваме се да забравим
първичните й грапави черти.
Но тя със сянката си права
върви след нас и тихо ни следи.

Опитваме да я измамим
с фалшивите й двойници у нас.
Но с тежката си длан по рамото
тя удря ни в  нечакан ден и час.

Опитваме да я отровим,
осъждаме я тайно на разстрел.
Но после в гроб ще я изровим,
когато търсим идеал и цел.

Покълва тя от семената
на най-красивите цветя.
И от рождената си дата
я носим - белег! - до смъртта.

 Преди 1967 г.

 Иван Вълев

Mного дълбок стих...опитваме се а тя лъсва, тя ни унищожава...!!!
"Опитваме да я отровим,
осъждаме я тайно на разстрел.
Но после в гроб ще я изровим,
когато търсим идеал и цел."