Постинг
04.10.2009 08:43 -
Марек Вавжкевич: Писмо от първи век
Марек Вавжкевич (1937 г.) е полски поет, журналист, преводач, председател на Съюза на полските писатели.
Юда, брате мой...
Няма нищо възвишено в моя път към върха.
Мнозина се изкачиха и никой не се завърна.
Толкова бавно се умира на слънце.
Но ще настане нощ
и ще трае чак до днес.
През клоните на маслиновото дърво
гледам червения дим. Няма да тръгна
по пътя, по който бих стигнал отвъд.
Ще тръгна в кръга. Сам го начертах.
Падат в него безмилостните лъчи,
отломките от комети и пясъчни зърна,
носени от вятъра.
Отче мой, как ли да те открия в пустинята?
Тук има само скорпион, гущер, змия
и лайна от камили. Не мисля за пясъка,
защото това са мисли на съмняващия се.
Моят език жадува за капка, но тя е като грях,
изкушава, но не утолява жаждата. Откъде
идва и накъде тече изворната вода,
щом като няма следа от нея дори в агавата,
съхнеща като моята вяра?
Не ми позволявай да сторя това. Мога
да взема за жена Марта или Магдалена,
да живея, да изпитвам наслада, да плодя деца,
да се радвам, когато с първите зъбчета
гризат първите питки, а после
опитват и агнешко. Аз съм
като агне в пустинята без вода
и островърхи треви. Там, в Галилея,
където рибите сами скачат в ръцете,
няма вода, и кръщение няма. Отново
аз съм най-добрият пастир,
защото стадото го няма.
Нещо надава вик в червата ми празни.
Може би аз викам? Аз, целият тяло от грях,
изпълнен с живот недостоен - питам,
докосвайки своите устни, потните си гърди
и чреслата си - за какво дойдох тук,
какво причиних на хората, които
не повярваха.
Майко, отвърнах се от тебе,
защото не познавах своя отец.
В часа на смъртта си
може би ще ти повярвам.
Отче, и ти грешиш.
Та нали и ти си човек.
Превод: Иван Вълев
Юда, брате мой...
Няма нищо възвишено в моя път към върха.
Мнозина се изкачиха и никой не се завърна.
Толкова бавно се умира на слънце.
Но ще настане нощ
и ще трае чак до днес.
През клоните на маслиновото дърво
гледам червения дим. Няма да тръгна
по пътя, по който бих стигнал отвъд.
Ще тръгна в кръга. Сам го начертах.
Падат в него безмилостните лъчи,
отломките от комети и пясъчни зърна,
носени от вятъра.
Отче мой, как ли да те открия в пустинята?
Тук има само скорпион, гущер, змия
и лайна от камили. Не мисля за пясъка,
защото това са мисли на съмняващия се.
Моят език жадува за капка, но тя е като грях,
изкушава, но не утолява жаждата. Откъде
идва и накъде тече изворната вода,
щом като няма следа от нея дори в агавата,
съхнеща като моята вяра?
Не ми позволявай да сторя това. Мога
да взема за жена Марта или Магдалена,
да живея, да изпитвам наслада, да плодя деца,
да се радвам, когато с първите зъбчета
гризат първите питки, а после
опитват и агнешко. Аз съм
като агне в пустинята без вода
и островърхи треви. Там, в Галилея,
където рибите сами скачат в ръцете,
няма вода, и кръщение няма. Отново
аз съм най-добрият пастир,
защото стадото го няма.
Нещо надава вик в червата ми празни.
Може би аз викам? Аз, целият тяло от грях,
изпълнен с живот недостоен - питам,
докосвайки своите устни, потните си гърди
и чреслата си - за какво дойдох тук,
какво причиних на хората, които
не повярваха.
Майко, отвърнах се от тебе,
защото не познавах своя отец.
В часа на смъртта си
може би ще ти повярвам.
Отче, и ти грешиш.
Та нали и ти си човек.
Превод: Иван Вълев
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката