Площад "Трики-Рики" във Варшава Докато пътувах със служебната лада по дългите пътища на Полша, шофьорът Анджей ми разказваше разни случки. Герои в тях обикновено бяха някои наши сътрудници, които не знаеха полски, не познаваха страната, но бяха изпратени на работа или с връзки, или за да се отърве министерството от тях. Другарката Петрова обичаше да използва служебната кола за лични нужди. Един ден, в работно време, разбира се, иска Анджей да я закара до посолството. И му говори на български, макар че Анджей е още нов и едва-едва разбира нашия език. - Пан Андрешко, хайде да закараш меня до посолство. Ама най-напред до магазини. И тръгват. Но на полски "магазини" значи складове. И Анджей се насочва към нашите складове извън града. Другарката Петрова усеща, че не пътуват в правилната посока. - Не натам, Андрешко! Карай направо! Направо ти казвам! Шофьорът веднага завива надясно, защото полското "направо" значи надясно. Карат така известно време и Петрова му казва: - А бе, Андрешко, къде ме докара? Аз искам да идем на площад... Ох, как беше? А бе онова там... дето има църква с три кръста. Анджей не може да разбере. Вече се намират далеч от площад "Тшех Кшижи" (на полски: "Трите кръста"). Движението е натоварено, задръствания, еднопосочни улици, забранени леви завои... Скоро ще свърши работното време на посолството. А имат да ходят и до складовете... Изведнъж другарката Петрова извиква: - Ох, сетих се! Закарай ме на площад "Трики-рики"! Анджей, упорито наричан с името на Елинпелиновия герой, се хваща за главата: къде е "Тшех Кшижи", къде е "Трики-рики"!