Постинг
01.04.2010 21:40 -
Четвъртък преди Великден
Автор: gor
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2254 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2010 06:42
Прочетен: 2254 Коментари: 7 Гласове:
18
Последна промяна: 02.04.2010 06:42
Имах уговорена среща със семейство клошари. Те са мъж и жена, които заедно обикалят контейнерите и превозват трофеите си с една детска количка. Виждал съм ги и преди. Нисички, слабички и чернички. Но не са мръсни, а по-скоро облечени с чисти, но стари дрехи.
Още в девет без десет погледнах през прозореца. Те чакаха до контейнерите - мълчаливи и неподвижни. Като хора, които са си казали всичко и вече пестят думите си.
Слязох при тях. Зарадваха ми се искрено и отдалеч ми махнаха. После вкараха количката в дворчето, защото се опасяваха, че други клошари могат да я откраднат. Качиха се след мен по дървените стълби. По навик направих път на дамата да влезе преди мен. Но тя се възпротиви. Съпругът вървеше две стъпала отзад. Влязох. Женицата събу обувките си и влезе едва ли не на пръсти.
Заведох ги в кухнята.
- Ето, това е хладилникът. Но защо не повикахте някой съсед да ви помага... Дали ще можете да го носите?
Изправени до стария хладилник, те бяха само малко по-високи от него. Аз извадих скарите и всичко, което можеше да се отдели. На вратата се показа моята стара и болна майка.
Клошарят я видя, усмихна й се и каза:
- О, бабичка... Здрасти, бабичко, как си?
Майка ми отвърна:
- Ох, жива съм, ама не мога да ходя. Искам да ви дам една стара дреха. Ще я вземете ли?
- Ще я вземем, бабичко, ще я вземем...
Подхванаха хладилника. Мъжът се обръщаше към жена си с "майко" - хайде,майко, дръж по-здраво.... Внимавай, майко, на стъпалата...
Аз помъкнах извадените части и чука, с който трябваше да отворя двойната външна врата. Носеха товара си внимателно, като се стараеха да не одраскат стените на стълбището. На едно място жената каза "почивка" и те поспряха, оставили хладилника на площадката. Мъжът я гледаше съчувствено и изчака, докато тя каза "хайде". Аз разтворих широко двойната врата, те преминаха и стигнаха до тротоара. Там подредиха най-отдолу извадените части, сложиха и дрехата, която им даде майка ми, и поставиха хладилника така, че да стърчи еднакво от двете страни на малката количка.
- Много ти благодарим, батко! - каза малкият мъж с такъв тон, че аз не се усъмних в неговата искреност.
- Айде, жив да си, господине! - додаде жената.
И те подкараха бавно и внимателно детската си количка с моя стар хладилник "Мраз". Аз погледах след тях, после се върнах обратно вкъщи.
Четвъртък преди Великден.
Иван Вълев
Още в девет без десет погледнах през прозореца. Те чакаха до контейнерите - мълчаливи и неподвижни. Като хора, които са си казали всичко и вече пестят думите си.
Слязох при тях. Зарадваха ми се искрено и отдалеч ми махнаха. После вкараха количката в дворчето, защото се опасяваха, че други клошари могат да я откраднат. Качиха се след мен по дървените стълби. По навик направих път на дамата да влезе преди мен. Но тя се възпротиви. Съпругът вървеше две стъпала отзад. Влязох. Женицата събу обувките си и влезе едва ли не на пръсти.
Заведох ги в кухнята.
- Ето, това е хладилникът. Но защо не повикахте някой съсед да ви помага... Дали ще можете да го носите?
Изправени до стария хладилник, те бяха само малко по-високи от него. Аз извадих скарите и всичко, което можеше да се отдели. На вратата се показа моята стара и болна майка.
Клошарят я видя, усмихна й се и каза:
- О, бабичка... Здрасти, бабичко, как си?
Майка ми отвърна:
- Ох, жива съм, ама не мога да ходя. Искам да ви дам една стара дреха. Ще я вземете ли?
- Ще я вземем, бабичко, ще я вземем...
Подхванаха хладилника. Мъжът се обръщаше към жена си с "майко" - хайде,майко, дръж по-здраво.... Внимавай, майко, на стъпалата...
Аз помъкнах извадените части и чука, с който трябваше да отворя двойната външна врата. Носеха товара си внимателно, като се стараеха да не одраскат стените на стълбището. На едно място жената каза "почивка" и те поспряха, оставили хладилника на площадката. Мъжът я гледаше съчувствено и изчака, докато тя каза "хайде". Аз разтворих широко двойната врата, те преминаха и стигнаха до тротоара. Там подредиха най-отдолу извадените части, сложиха и дрехата, която им даде майка ми, и поставиха хладилника така, че да стърчи еднакво от двете страни на малката количка.
- Много ти благодарим, батко! - каза малкият мъж с такъв тон, че аз не се усъмних в неговата искреност.
- Айде, жив да си, господине! - додаде жената.
И те подкараха бавно и внимателно детската си количка с моя стар хладилник "Мраз". Аз погледах след тях, после се върнах обратно вкъщи.
Четвъртък преди Великден.
Иван Вълев
Хубави са твоите разкази, gor! Живи и вълнуващи са!
цитирайОписвам вярно каквото виждам, а ако то е вълнуващо, заслугата е на живота. :)
цитирайче е вълнуващ.
Красив разказ, прост и красив!
цитирайКрасив разказ, прост и красив!
на истории от живота. Важно е с какво око ги виждаш и с каква душа ги разказваш.
Весели празници, gor!!!
цитирайВесели празници, gor!!!
Простичък, но трогателен и истински.
цитирайИ на мен ми хареса, приятелю. Чисти и светли празници!
Поздрави от Родопите!
цитирайПоздрави от Родопите!
Поздрави за това, че пишеш за клошарите. Аз имам също за тях.
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2010/02/18/sreshtal-sym-i-shtastlivi-kloshari-razkaz.495982
цитирайhttp://lubara.blog.bg/izkustvo/2010/02/18/sreshtal-sym-i-shtastlivi-kloshari-razkaz.495982
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката