Отдавна не бях чела толкова силни стихове...

Тъга по нашата мащеха - единствена и любима.
Благодаря ти, ПОЕТЕ!

ме оставят безмълвни.
Прекрасно е, че мога да те чета и преживявам в слово - благодаря ти!

Стихотворението ме "хваща" за гърлото, както и тази песен:

http://vbox7.com/play:055a17b0

* * *
Пропаст от болка
държава и Родина
разделя пак в нас!!!

Струва ми се, че все повече хора свикват с тази болка и започват да я приемат за нещо нормално, а не би трябвало да е... така си мисля!

Поздрави за стиховете!

Благодаря...

Благодаря.
От 20 години пиша така. Радвам се, че ме оценяваш. :)

Никой не избира родителите си и родината си. Обичаме ги такива, каквито са.

Прекрасно е, че мога да споделям с вас стиховете си. Вие сте повече от обикновени читататели. Вие сте приятели, макар и непознати. :)

Не би трябвало да се примиряваме с тази болка. Права си.
Благодаря ти! :)

Благодаря за посещението. Заповядай отново! :)

Благодаря ти за доловената действителност и вярната и интерпретация в стихове. Родината майка да стане мащеха.....Какво по-лошо от това за чедата й..Дано не се окажеш лош пророк .." тази тъжна хроника..кой ли в тъмното ще я чете?" Дано да има светлина за да видят очите, защото може да дойде ден и мащехата да я няма ....
Днес те четохме няколко пъти с колеги и приятели. Вълнениего ни беше голямо...Буца засядаше в гърлото ни...
Силен стих! Класика! Благодаря ти, ПОЕТЕ!!

КОЛКО ИСТИНА В ЕДИН СТИХ И КОЛКО БОЛКА...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Гор - сигурно се сещаш, че не си падам по народолюбна поезия - по много причини. И нито една не е свързана с липса на народолюбие.

Обаче този стих е класика, човече!

И аз не си падам по патриотарската поезия. Рядко пиша подобни неща - само когато ми се разхлопа сърцето...
Благодаря ти, приятелю! :)