Да пътуваш нощем сам с каруца
по шосенце между две села.
Може конят лекичко да куца,
да подрънкват някакви стъкла.

Може да мирише на люцерна,
да се чуват хлопки на овце.
А гората ще тъмнее черна
и ще тупка твоето сърце.

Малко страх, но повече възхита -
от небето с ярките звезди,
от луната като сърп извита -
песничка без думи ще роди.

Ти ще пееш, кончето ще куца
и дъска ще хлопа: клапа-клап!
Да пътуваш нощем сам с каруца
и да караш на баща си хляб...
 

ама хлопките на овцете не се връзват с нощното време :)

Забравил си, че лятно време овцете се пасат до късна вечер, защото през деня е горещо.
Но все пак благодаря за забележката. :)

носи невероятно настроение това стихотворение, въпреки носталгията, която се прокрадва!
Страхотно е!
Някъде, някога, някога ...
припомни ми разказите на близки за мен хора ... Благодаря!

Зарадва ме.

Накара ме да се вьрна години назад, когато бях малка и ходех с дядо и коня из гьстите зелени гори ;)
Супер e ;)