Не бягай ти от мене, моме ле красива,
на румените бузки чудно ще отива
брадата ми сребриста; тъй венец се сплита:
до лилията роза - плетка знаменита.

Не бягай ти от мене, моме ле красива,
сърцето щом е младо, нека да е сива
брадата; то така е, мила, отредено:
ей чесънът е бял, стъблото му - зелено.

Говори се дори - дано не те разсърдя -
на стария котак опашката е твърда.
Дъбът полуизсъхнал - клоните корави
стърчат си там, защото жилите са здрави.

Превод: Иван Вълев