Улиците на Стария Пловдив.
Толкова години минавам по тях и не мога да им се наситя.
Винаги има в какво да се загледам. Винаги има какво да си спомня.
Ето, вървя по "Съборна", която в младостта ми се казваше "Максим Горки". Широкото стълбище към църквата "Света Богородица". В нейния двор е гробът на Христо Г. Данов, на който съм полагал карамфили. А отдясно е неговият двор с музея. Ако продължа нагоре, ще се поспра пред паметника на Цанко Лавренов, художника, който най-добре е нарисувал магията на този град. Ще мина покрай църквата "Свети Константин и Елена", ще огледам отново площада, докато реша накъде да тръгна: дали към Балабановата къща, или към Хисар капия? А може би нагоре към Етнографския музей и археологическите разкопки на Небет тепе? Някога, преди разкопките, избягали от час, ние се катерехме по скалите и се взирахме в далечината. Все пак ще тръгна надолу по онази толкова вълнуваща улица към реставрираната порта на крепостта, наречена Хисар капия. Там ще извия глава да се ненагледам на стълбовидните прозорци върху източната стена на Куюмджиевата къща. И ще се залутам по улица "Стръмна", ухаеща лете на смокини, а зиме заледена и хлъзгава. Може би ще се отбия в малкия ресторант - да се разхладя с бяло вино или да се сгрея с гроздова ракия.
А от неговия прозорец ще гледам комините на ниските къщи, по които някога кацаха гургулици, а сега гларуси.
В далечината ще се зеленеят редиците на тополите покрай Марица...
Ще притъмнее, ще се появят светлините на новите жилищни райони, където няма тесни улички, а само широки и шумни булеварди. Където се издигат като стени редиците на панелните блокове.
Когато се връщам, ще мина по другите познати улици... Но нека за тях да разкажа друг път, защото краката ви сигурно са се уморили, а и токчетата на девойката, която се обляга на рамото ми, скоро ще се откъртят напълно от неравния калдъръм.
А сега да послушаме песента на моите стари приятели Милица и Асен. Те също обичат да се разхождат тук.
Имах предвид този от сегашния пост - "Улицата".
Но отворих директно туба и се информирах. Авторът отново e Иван. Иван Беловски. И аз ти благодаря!
Поздрав! :)
Детско-юношеската библиотека се намираше в къщата, където сега е галерия "Златю Бояджиев". И аз съм взимал книги оттам.
28.03.2009 09:49
28.03.2009 09:57
Ти (както и Милица) не можеш да бъдеш никъде анонимен. Веднага ви разпознаваме по прекрасните гласове и благородните послания на вашите песни. Много сте лирични, сърдечни и искрени в песните си.
Пожелавам ви още много творчески успехи! :)
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката