Иван Вълев
ЗЛАТЕН ЛАНЕЦ на вестник "Труд" - 2008 г.
ЧЕРНАТА ЖЕНА
Черната жена в контейнерите рови,
а след нея седем кучета вървят.
Те я пазят, те на всичко са готови,
те са влюбени в човешката й плът.
Тя ще им подхвърля хляб и кости,
а пък вечер в изоставено мазе
ще й бъдат охранители и гости
и ще топлят вкочанените нозе.
Впили предан поглед в дрехите й черни,
те навсякъде я следват мълчешком.
Нейна свита те са, поданици верни
и гвардейци пред случайния й дом.
Нежно ги ругае и ги възпитава,
вика ги със седем странни имена.
И заспива на една дъска корава
кучешката майка, черната жена.
В ЛОШО ВРЕМЕ НА УЖАСНО МЯСТО
Да не попаднеш в лошо време
на ужасно място:
над блатото валеше мръсен дъжд
за радост на колониите жаби;
затънали до коленете бежанци
от някъде към никъде пренасяха
децата си, вързопите със страхове,
случайните надежди, неизбежната тъга;
намерилите островче се блъскаха,
захващаха се за ръце, крака, коси,
притискаха телата си измършавели;
обичаха се и се мразеха, ругаеха,
отправяха молитви към Аллах и Богородица,
залъгваха децата си с красиви приказки;
понякога от хеликоптери им хвърляха пакети,
тогава по-високите мъже подскачаха,
разкъсваха във въздуха пакет,
от който се изсипваха сухари –
причина за братоубийствен ръкопашен бой,
за женски писъци, нецензурни псувни;
след дъждовете слънцето се разгневи,
небето притъмня, изви се тромба на торнадо,
засмука кал от блатото, засмука жаби,
издигна малките деца и ги захвърли
в прегръдките на чужди майки;
настана плач и скърцане със зъби;
езиците се смесиха, омразите се сляха,
по-младите завиждаха на старците,
защото си им беше време да умрат;
жените облажаваха мъжете,
понеже, като нямаха утроби,
не бяха раждали и кърмили деца.
Да не попаднеш в лошо време
на ужасно място:
снегът валеше втора седмица, затрупа
пътеки, пътища, летища, магистрали;
замръзнаха реките, язовирите, блатата;
затънаха в огромни бели преспи
колите на прокудените от войната;
настана тишина, каквато има в Космоса;
прегръщаха се не от обич, а за да се стоплят,
целуваха се не от страст – от лудост и от страх;
замръзваше пред устните дъхът им, сълзите
се ръсеха замръзнали – суграшица;
човешка топлина от устни, от подмишница
надмина стойността на нефта и на златото;
да не говорим за цената на усмивката,
на лекото потупване по рамото
и на прегръдката…
На мене също те са нужни
за по-оптимистичен край на разказа.
Заменям цяло кралство за една усмивка,
заменям нефтен кладенец за две прегръдки.
В укритията хъркат шумно олигарсите
след дългите наздравици със генералите.
Защо но се усмихвате? Не вярвате,
че давам цялото си звездно кралство
за усмивка в лошо време
на ужасно място?
ПАШКУЛ
Разпадам се:
едната ми ръка – в морето,
на рамото на мой приятел,
отрекъл се завинаги от сушата;
а другата остана в пазвата
на моето обичано момиче,
венчало се за рака на гърдата;
ушите си отидоха с баща ми
да слушат неизпълнени съвети;
очите ми блуждаят в планината,
която ме роди и изостави…
Разпадам се:
езикът ми говори с остарели думи;
краката доизносват старите обувки;
закърпеното ми сърце ломоти
по стръмния баир на ново време;
дробовете ми скърцат сред обоза,
превозващ мъртви и ранени
в безсмислените минали войни…
Събирам се:
ръцете ми затварят кръг над океана;
ушите ми дочуват шепот от звездите;
очите ми са зорки микроскопи,
насочени към тайните на битието;
а от сърцето ми се точи нишка от коприна,
оплита ме в съдбовна тънка мрежа;
животът ми се свива до ядро на клетка,
която моя генетичен код ще помни;
събирам се, увивам се в пашкула,
сънувам полета на пеперуда.
М Ъ Г Л А
Каква мъгла!
Като в онази хъшовска Браила…
Мъгла родината им е покрила.
А те, децата ни,
се връщат от гурбет.
Летище София не ги приема.
Летище Варна е покрито с лед.
Мъгла и в Пловдив,
и в Бургас…
Кръжат бездомните
метални птици
и чакат знак от нас.
А в техните тунели
привързани са като за разстрел
камериерки, градинари, багеристи…
Завръщат се прогонените хъшове -
българи висшисти.
Посърнала България
от дом и работа ги е лишила.
Но те за българската Коледа се връщат
в Отечеството мило.
Разсейва се мъглата.
Надзърта гузно Витоша под бяла кърпа.
Кремиковци с фалирал дим дими.
Българийо, посрещай си децата!
Под бащината стряха
пак ги приеми.
Стиховете са отпечатани в броя на "Труд" от 1 ноември 2008 година.
Ще си запазя статията от вестник "С...
Висш магистрат съди вестник, изкарал го ...
Честита Коледа! Честито Рождество Христово!
Нали вторият вариант на "Мъгла" е по-добър? Какво мислиш?
Честито Рождество! :)
И на тебе честита Коледа! И най-добри пожелания за Новата година!
За да съм честна обаче, първият ми допадна повече, защото звучи по-ударно, по-остро и категорично. Няма как да е иначе, когато пишеш за България. Тук си посмекчил тона, явно заради конкурса. Не можах да си обясня защо си подменил прекрасната дума "търбух" с "тунел", когато става въпрос за птици, макар и метални, но това са дребни неща.
"Тунели" асоциира с тунелите на стрелбището, където някога са разстрелвали осъдените на смърт (като Вапцаров например).
Изненада ме, че ме попита за мнението ми. Все пак аз още съм много зелена и неопитна и има да катеря, да катеря, ако е рекъл Бог.
Да е щастлива Новата 2009-та за теб и близките ти!
Харесвам твойта меланхолия, но още по-хубаво би било, ако увековечиш повече хубави мигове на листа. Пожелавам ти го!
Усмивки от мен! :))
Светли празници!:)))
Здраве, щастие и мнооого вдъхновение...и през Новата година!:)
От една голяма твоя почитателка...:)
И аз съм твой голям почитател, Ася! :)))
Желая ти мнооооого здраве, щастие и положителни емоции през Новата 2009 год! Наздраве! :)
Много радост, много щастие ти пожелавам!
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
