Смисълът на писането е в това - да изразя себе си. Да се представя на другите колкото е възможно най-вярно и точно. Всеки човек е различен и ценен именно със своята неповторимост. Ако играя чужда роля, ако се представям за някой друг, ако скривам своя истински образ, тогава писането губи смисъла си.
Не искам да бъда приет от другите с някаква маска. Нямам причина да се срамувам от лицето си. Нямам причина да се страхувам, че ще се разочаровате от мен. Вашето разочарование зависи не от мен, а от вас. Зависи от това какво очаквате. Но аз не си въобразявам, че ще отговоря на вашите очаквания. Може би искате да имам сини очи, но аз нямам. Може би искате да бъда висок метър и деветдесет, но аз не съм и няма как да бъда...
Ето защо не искам да приличам на никого. Но нямам и претенции другите да приличат на мен. Ако всеки пишещ брат (и сестра!)   прилича в стиховете на себе си, ще се приемем или отхвърлим, без да се обиждаме. Ако има резонанс, ще се харесаме и ще се радваме взаимно.
Няма място и за съперничество. Това не е състезание. Тръгнали сме по различно време и бягаме в различни посоки. С различно темпо. Кой къде и кога ще пристигне е "божа работа"...
С това не искам да отрека критиката. Тя е необходима. Но трябва да се занимава само с художествените недостатъци от гледна точка на себеизразяването на конкретния автор. Много често обаче критиците изразяват себе си, като взимат за повод някой автор. Критикът очаквал нещо си, но не го намерил... Е, да си го потърси другаде! Моето стихотворение не е писано специално за него. То си е писано за мен. И търси такива читатели, които ще си кажат: "Отнася се и за мен."
Това са основите на толерантността в поетическото изкуство. Без толерантност и доброжелателство няма творческо общуване. Ако мразиш всички останали, ако ги подценяваш, ако се смяташ за връх сред равнината - общувай с облаците! 

Предизвика интереса ми... езика ти понякога е остър, като бръснач...но в повечето случаи е емоционален и прям. Харесвам хората, които защитават принципите си....достойни са за уважение.

Творецът общува с облаците, занаятчията с публиката.

Добро заглавие и актуален постинг!
Поздравления!

Авторът може да не изразява себе си в дадена творба, но всяко лицемерие и неискреност се наказват жестоко. От най-вярната критика - читателите.
Всъщност мисля, че работата на автора е да се потопи в образа на героите си и да донади към него от себе си. Ако разделителната черта е добре замаскирана - авторът си е свършил работата.
Права ли съм, Авторе?

Творецът общува с облаците, докато твори. След това му е нужна интелигентна публика.
Но не ти натрапвам мнението си.

Благодаря, Илиада!
И от мене поздрав! :)

Права си, разбира се. Но без тази "разделителна черта"... От собствен опит зная, че художественият образ е нещо цялостно, неразделно. Независимо дали съвпада с автора, или е изцяло извън него. Въображението трябва да послужи като сплав. И после авторът да се пита: "А бе това аз ли съм, или не съм?" (Казвам го малко шеговито, но си е така...).
Поздрав!

Благодаря за уточнението и разграничението!
Виж, колко съм зелена още - за разделителни черти си мисля, пале такова ;))

Зелена си, защото си млада.

"Не бързай да растеш и остаряваш,
опитай се да си останеш цвят!"
(Из едно мое старо стихотворение)

ИМА РЕЗОНАНС!!!