Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2008 08:09 - СКРИТАТА ГРАДИНА (откъси)
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 794 Коментари: 1 Гласове:
0



Въпреки тези скитания аз успявах да си задържа шестиците в училище, но моите нови приятели от тепетата редяха двойка до двойка. Въпреки че бяха умни и съобразителни. Просто не вярваха на учебниците и мразеха даскалите.

Венета ми подхвърли бележка: "Събрали сте се с лоши приятели. Внимавайте да не станете като тях!" Зарадвах се страхотно - значи тя се интересува от мен? Но как ли е разбрала? Може би някой от "метеорите" в нашата компания й беше казал? Не вярвам Бойко и Атанас да са се раздрънкали. Остава сега да научи и другарката Правда... Тя пък сигурно ще извика майка ми, както правеше в подобни случаи с други ученици. Веднага реших да отговоря на Венета - разбира се, пак с бележка. "Нима трябва да ги оставим сами? Те са добри по характер и аз се опитвам да им повлияя." Видях с какво нетърпение Венета грабна бележката и я прочете. Още след часовете тя ми подаде доста голямо листче, сгънато на четири. Писъмцето започваше с думите: "Мило момче, ти разсъждаваш като истински мъж." По-нататък се извиняваше, че е могла да помисли лоши неща за мен, желае ми успех в трудното начинание и... да внимавам все пак!

Не можех да повярвам, че тя, високомерната Венета, недостъпната, се обръща към мен с "Мило момче". Седнах на пейка в алеята край Марица и се отдадох на сладък блян. Виждах пред себе си само сините очи на Венета. Беше ми болезнено и сладко. Неизразимо... Минаваха хора, гледаха към мене. Развързах пионерската връзка и я скрих в чантата.

 

Синът на пастора, Жоро, ме заведе в Пионерския дом на улица "Антим Първи". Записахме се в кръжока по радиотехника. Жоро имаше голям мерак да си направим сами детекторни радиоприемници. А в този кръжок щели да ни научат. Чертаехме схеми и учехме за прав и променлив ток, за електромагнитни вълни, трансформатори, съпротивления... Жоро напредваше бързо, но аз не можех да се оправя с тези пусти електрони и вълни, които нито се виждат, нито се чуват. Той събираше на калдъръмената уличка връстници и по-малки хлапета и им обясняваше подробно, разпалено как работи един радиопарат. Споменаваше дори за телевизия... Аз също четях за тези неща, но те ми бяха далечни, а Жорето казваше, че всеки можел сам да си ги направи, стига да има материали. През прозорците на нашата квартира виждах всяка неделя преди обед как участва в службите на Евангелистката църква, как пее заедно с другите "братя". На стената се виждаха кръст и надпис със златни букви върху черен плат: Бог е любов. Значи той, вярващият, пасторският син, разбира от електроника, говори за кибернетика, а аз, материалистът, го слушам и се пуля като теле... Реших да наблегна на уроците по физика - учителят Желев дори ме похвали веднъж.

В Пионерския дом, в залата, разделена от автоматично плъзгащи се врати, се събираха и други кръжоци. В драмсъстава ходеха момичета и момчета от други училища, предимно от центъра на Пловдив. При тях беше по-интересно и това веднага се виждаше и чуваше: шеги и смях, по-модерни панталони от нашите, по-къси полички, цитати от Шекспир или Чехов, или от Горки може би, но ние, радиотехниците, не ги бяхме чели все още. Имаше там и няколко красавици, които от малки знаеха, че са хубави и ще станат актриси... Момчетата бяха комици - разказваха хуморески и правеха смешни гримаси. От тях чух, че има нещо гнило в Дания..., че кралят е гол..., че въпросът "Да бъдеш или да не бъдеш?" си го задавал някакъв си Хамлет от трагедия на Шекспир... Случваше се да отидем малко по-рано от часа на радиотехниката и притаени на дивана в нишата на предната заличка, слушахме какво се говори при "артистите". Тяхната ръководителка Ана Маркова, актриса от Драматичния театър, беше обаятелна. Говореше тихо, но ясно и изразително, засмиваше се приятно и естествено. Очите й блестяха топло и сърдечно. Ето такава приятелка ми се искаше да си намеря... Когато казвах на Бойко и Атанас: "Моята трябва да е по-специална", аз имах предвид точно това. Можеше ли Венета да бъде такава? Може би, може би по-късно щеше да стане такава, но засега...



Тагове:   градина,   Откъси,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gitchkagramatikova - Гор!
08.09.2008 23:24
Става все по-заплетено и интересно. Чакаме продължението! :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1905108
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031