Дядо Стоян пак идваше да слуша нашето радио. Ръцете му вече трепереха и той ме караше аз да въртя копчето, което сменя станциите. Успявах да наглася радиото така, че да избегна заглушаването.

- Бре, как го прави това пале! Аз не мога. Я потърси сега горяните, те си местят честотата, ама ще ги хванеш.

- Бате, не забърквай детето в тия работи. Ти си слушай когото щеш, но детето да си гледа уроците.

- Добре де, добре...

Този разговор стана една вечер, а на другата сутрин из селото тръгна комисия. Описвала уж сламата и сеното, люцерната.

Бях се заровил в копата с една книга и си мислех, че чужди хора не знаят за това скрито място. Но се лъжех. Чуха се непознати гласове, които се приближаваха. Някой извика:

- Има ли човек там, ей?

Двама тръгнаха към сеното, единият носеше дълъг железен прът. Виждах ги, но не можех нито да извикам, нито да помръдна. Бях се смразил от страх: сигурно са разбрали, че слушам с дядо Стоян забранените станции...

- Не ми се вярва тук да има някой - рече единият. - Дай да се връщаме.

- Нещо май изшумоля - поспря се другият.

- Така ти се е сторило.

- Дай да го запалим!

- Недей, недей така! Това са наши хора бе. Мене тая баба ме е хранила - сираче-чираче, нали знаеш... Връщаме се, айде!

Те постояха една минута, а аз бях готов да изляза с вдигнати ръце и да извикам:"Предавам се!" Но си мислех: ами ако имат пистолети? Щом чуят шумолене в сеното, веднага ще стрелят. Късно е да се предавам.

В този момент се появи баба и отдалеч се развика:

- Какво правите там? Това място е свято място! Вън! Вън!

Оня, който искаше да пали, се озъби:

- Кво му е святото? Криеш ли някого?

- Крила съм, когато е трябвало... И дано вече да не се налага.

Другият, дето баба го била хранила, се заоправдава:

- Такова е времето. Заповед изпълняваме. Ние сме държавни хора. Какво да правиш - служба...

И те си тръгнаха - заедно с други, които аз чувах откъм двора, но не можех да видя.

Баба беше залостила вратата откъм пчелина. Трябваше да се провирам през живия плет и да прегазя реката. Когато се озовах на нашата улица, видях как комисията влизаше у съседите отсреща. Кучето им не беше кротко като нашето и яростно лаеше.