Докато пътувах със служебната лада по дългите пътища на Полша, шофьорът Анджей ми разказваше разни случки. Герои в тях обикновено бяха някои наши сътрудници, които не знаеха полски, не познаваха страната, но бяха изпратени на работа или с връзки, или за да се отърват от тях.

Другарката Петрова (същата от разказа "Огледала") иска Анджей 
да я закара до посолството. И му говори на български, макар че 
Анджей е още нов и едва-едва разбира нашия език.
- Пан Андрешко, хайде да закараш меня до посолство. Ама най-напред до магазините.
И тръгват. Но на полски "магазини" значи складове. И Анджей се насочва към нашите складове извън града. Другарката Петрова усеща, че не пътуват в правилната посока.
- Не натам, Андрешко! Карай направо!
Шофьорът веднага завива надясно, защото полското "направо"  значи надясно.
Карат така известно време и Петрова му казва:
- А бе, Андрешко, къде ме докара? Аз искам да идем на площад... Ох, как беше? А бе онова там... дето има църква с три кръста.
Анджей не може да разбере. Вече се намират далеч от площад "Тшех Кшижи".
Движението е натоварено, задръствания, еднопосочни улици, забранени леви завои... Скоро ще свърши работното време на посолството. А имат да ходят до складовете...
Изведнъж другарката Петрова извиква:
- Ох, сетих се! Закарай ме на площад "Трики-рики"!
Анджей, упорито наричан с името на Елинпелиновия герой, се хваща за главата: къде е "Тшех Кшижи", къде е "Трики-рики"!

"Къде е "Тшех Кшижи", къде е "Трики-рики"!" - действителен случай - прозвуча ми като виц. Хубав ден!

Е, ние българите сме като в "Бай Ганьо - до Чикаго и назад " ; то и сега не можем да привикнем към ЕС.
Поздравления за поста !

Действителните случаи са най-хубавите вицове...
Поздрав! :)

Благодаря! Хубаво си събрала двете творби на Алеко... с едно тиренце... Ние, българите, "пътуваме из Европа"... Хи-хи! :)))