Щом смъртта ме някой ден целуне,
кой ще слуша щурчовите струни?
Кой с дъха си ще стопи сланата?
Кой ще разпне тяло на дъгата?
Кой ще гали, просълзен, гранита,
за да стане почва плодовита?
Ще докосне с длани вдъхновени
стръкчетата на коси и вени?
Кой ще вдигне храм от ругатните,
за да върне блянове разбити?
Щом животът в бездната пропада,
кой ще сплаши с камък лешояда!
И заплувал сам в реката на смъртта,
кой ще пренесе със зъби любовта?

Превод: Иван Вълев

Както винаги, Маестро си актуален !И това твоето " Кой ", , не си го задавай !Едва ли някой ще намери точните думи и обособените им места ?Едва ли някой друг ще вплете толкова мъка и разочарование ?Едва ли ще съумее да опише и истинския порив и вдъхновението за живот !
Прекрасно е !

че всички поети са тъжни -това мода ли е ?
Все пак поздравления за хубавия стих и хубав превод!

Благодаря ти за прекрасния превод - мелодика и рими, и за възможността да се докосна до тези прекрасни думи - въпроси , които занимават човека, който все още върви земния си път..... Благодаря! Хубави почивни дни!

Възхищението ти е отправено към покойния вече унгарски поет. Той си остава актуален, както казваш, защото темата за любовта и смъртта е винаги актуална. Аз съм само ехото на неговия глас - един скромен преводач, който дори не знае унгарски...

Поздрав, Клео! :)

Поетите, които се замислят над преходността на човешкито битие, са тъжни (в поезията си). Тази "мода" няма да отмине. Най-големите български поети никак не са весели и бодри - Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов...
Всеки читател си избира кого да чете.
Поздрав! :)

Стихотворението е майсторско. Кратки стихове, ударен ритъм, съседни пълни рими... Всеки стих е афоризъм. В оригинал звучи още по-добре - слушал съм го от унгарец ( без да разбирам думите).
И на тебе хубави почивни дни (отбелязвам, че не употребяваш чуждата дума и много добре!) !!

"Беше

някакъв

чудат.

Откачен.

Сприхав.

А в очите - тъмен, неприличен.

(странни мисли... скрити...)

Беше младолик.

Един.

Самотен.

Влюбен.

Никакъв...

С лудостта си взел

нощната пътека в тебе.

За змия.

И умря, ухапан от далечината и..."


публикувано е с името на Пламен Парнарев

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=123146#comments


не ти ли е познато?