Остави ме сам на пясъчния бряг
и не се плаши за мене, мила.
Ще стоя до новолунието чак,
прикован от неизвестна сила.

Моля ти се, вкъщи бързо си иди,
че ще има скоро страшна буря.
Как познах ли? Аз гадая по звезди
със чувствителна апаратура.

Искам ясно да усетя със кръвта
тази гравитационна сила,
от която пламват нощните цветя
и настъпва морски прилив.

Тази вечер пулсът ми е подчинен
на сигнали от звезди, планети,
неизследвани от разума студен,
но от сетивата ми приети.

Остави ме сам на пясъчния бряг.
Странна мисъл ме е завладяла.
Но не се плаши - ще изтрезнея пак.
Тръгвай! Хайде! Загърни се с шала.

Пак самота и печал, ама я по- оптимистично! Каква прекрасна пролет е и идва горещо и страстно лято.....

Я ми дай един пример за щастливо любовно стихотворение! И да е художествено издържано. Искам да видя как става тая работа...

Не става :)))Всеки би избрал за себе си да е щастлив бездарник,а не нещастен отличник ако можеше.Но не може....май.Чудесен стих Гор,поздрав от верен почитател :))))

Не се сърди поете, пишеш добре и аз затова течета и коментирам!!!

Франческо Петрарка
Сонет LXI
Благословен да е денят, мигът свещен,
сезонът, мястото и оня дивен кът
в красивата страна, където първи път
от две очи аз бях навеки покорен.

Емануил Попдимитров
Брак
Слънце Сурия блести,
ти си аз и аз съм Ти!
Ти си песен, аз съм слово,
аз земя съм, ти небе,
и ще бъда аз отнова
ти което вече бе.

Яна Атанасова
Тази нощ...
Тази нощ ме люби така, както никоя друга.
Тази нощ ще е наша.Смо ти и аз, и звездите.
Тази нощ докосни ме като нежна целувка
в стопена сълза. Тази нощ ще е наша.

Ще усещам дъхя ти в своите колене.
И с ръце отмалели, восъчно -меки и галещи
устните ти ще преоткрия.
Изгори ме! Разруши ме! Създай ме!
Искам тази нощ да съм твоя.

И света да е спрял лудия бяг в своята орбита.
И денят да е много, много далеч от нас.
И да има само сега. Да не помня нито преди,
нито коя съм била. Да не чувствам къде
свършвам азр къде почваш ти.

Да не зная цвета на очите ти.
И безумно, безмълвно и силно люби ме.
Тази нощ ще сме само ти и аз, и звездите.
тази нощ само наша е ....само наша.

Само Петрарка ми звучи убедително. Но това е Ренесансът! Тогава е било друго...
Ем. Попдимитров тук е слаб. Съчинява.
Яна Атанасова (не бях я чувал) си представя щастието в бъдеще време, пожелателно... Бих искал да я чуя след "тази нощ"... :))

Не се сърдя. Но защо анонимен? Ако искаш, пиши ми на лични съобщения. Дискусията ми допадна.

Ох, не мога да ги открия тези лични съобщения. А Яна Атанасова я срещнахте на представянето на Стихосбирката си ,,Високата трева,, В Карнобат. Млада поетеса с 2 издадени стихосбирки : ,,Тринадесет" и ,,Магията на любовта"

Щом става дума за Карнобат, тайнствената завеса се повдига... Значи сме се виждали. Приятно ми е! :))

Може би "Лични съобщения" има само за регистрирани блогъри. Пожелавам ти да успееш да се регистрираш!