Беше лято, беше есен, беше зима...
Ти горещо, есенно, студено с мен мълча.
Нищо, мислех си, добре е, че те има,
че е жива още старомодната печал.

Втурнаха се пролетните развигори,
залудуваха в кръвта ми дивите коне:
"Тръгвай с мен!" Тогава ти уста отвори
и изрече тихо своето горчиво "Не"...