Предметите ще бъдат още тук
в онази бъдеща студена зима,
когато отлетим... е, да... на юг...
Когато просто няма да ни има.

От тези чаши друг ще пие чай,
ще капнат две-три капки на килима,
а ние ще летим в далечен край...
Нас просто няма да ни има.

Вратата ще отвори някой друг
и друга масичката ще застели,
когато няма да ни има тук,
когато просто ще сме отлетели.

Но твоите ръце държат поднос
и ти сега пред мен ще го изпуснеш,
когато ти задам един въпрос
с треперещи - и още топли! - устни...

Чудно! Китарно е перото ти. :)))

Оказва се, че ти си 5000 -ят ми читател тук.
Радвам се и ти благодаря за отзива! :-))