Колко много поети смъртта ни отне
в безогледно бруталните дни!
Те не паднаха никога на колене,
към властта не извикаха: "Помогни!"

Някой литваше от небостъргач,
друг сърцето си крехко взриви.
И след тях - само краткият плач
на ръждиви крайпътни треви.

Кой бакалин ще вземе сега да чете
техните безполезни творби?
Само някое циганче ще изплете
кош от надгробните им върби.

Прекрасно! Най-силното, което прочетох днес! Благодаря!