Измислена, невидима, нечута...
Кога дойде, кога си тръгна ти от мен?
И век ли с теб  летях, или минута?
За да остана после сам и отчужден.

От облак вятърът ли те извая
и те издигна - бяла - над града,
над кулата с часовник, над оная
необуздана майска резеда?

Цветя в косата, рокля от коприна - 
децата тъй рисуват пролетта;
дойде с дъжда, въздъхна и замина,
забравила две дъбови листа.

Далеч от мен сега, а все тъй близка,
нетрайна, временна като дъга.
Наивната ми радост не поиска - 
потърси бряг за своята тъга.