Две мои приятелки, едната реална, другата виртуална, са ме посочили като продължител на щафетата за малките неща, които ни правят щастливи (или поне доволни?). И понеже не отказвам нищо на хубави жени, ще се опитам да отговоря.
В различните етапи на живота ми тези "неща" са били също различни. Приемаме, че става въпрос за сегашния момент.

1. Творчеството. Когато пиша и чувствам, че ми върви, удава ми се. Както казваше Радой, "пише, брише, и се утешава: става, дяволското, става, става!" След време може да се окаже, че за нищо не става, но в момента на създаването аз още не зная това. (Отнася се и за преводната ми работа.)

2. Завръщането у дома. Когато след дълго пребиваване в чужбина се завърна у дома, в Пловдив, и се отпусна на фотьойла, на леглото, или пък се загледам от терасата към пейзажа на Стария град. Сега, когато почти не пътувам в чужбина, аз се радвам на завръщанията на дъщерята и сина ми. Виждам, че и те обичат момента на завръщането.

3. Морето. Съзерцаването на морето винаги ме вълнува. Сутрин - при изгрева на слънцето. Вечер - по време на разходка по вълнолома, когато някоя вълна опръска лицето ми. Изправям се пред огромната стихия, която е връзката ми с Космоса.

4. Внукът ми. Сашко е на две годинки. Но се обичаме взаимно и... безкористно. Сигурни сме, че никой от нас не очаква някаква отплата за тази обич. Той търси в скута ми закрила от неясни страхове. Аз виждам в него своето продължение. Той казва: "Дядо бича." (Дядо ме обича, вероятно, или обичам дядо - не зная все още кой превод е верен.)

5. Цветята. От няколко години имам хоби - отглеждам цветя на терасата. Предпочитам семена и луковици, защото не зная точно какво ще цъфне и чакам с интерес. Веднъж оставих един саморасляк да цъфне, той се оказа много приятно дребно цветенце, аз събрах семената му и после няколко години го засявах. Изгубих го. Откъдето дойде, там си отиде. Но ще опитомя друго.

6. Студентите. Доволен съм, когато срещна мои бивши студенти, след години, и те ми кажат: "Господин Вълев, толкова неща научихме от Вас! И не ни късахте на изпита... "

Може би има и други житейски дреболии (или едролии), които ме правят щастлив понякога. Защото щастието не е нещо постоянно, то се появява само понякога. И почти винаги неочаквано. Но човек трябва винаги да е готов - да го улови, да не го изпусне.

Сега какво? Трябва да посоча продължителите, нали? Трудно ми е, защото в блога имам доста добри приятели/познати. Но непосочването на някого съвсем не означава, че не го ценя. Нека да поемат щафетата:

veninski
marcusjunius
nadagr
elineli
pumpal
rosidi

А аз мога да се оттегля на "заслужена почивка", нали?