Прочетен: 11562 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2012 12:19
Сред периодичните ми неволни залитания в тъмните гори Тилилейски на „тоалетната психо(пато)логия” (същата онази, която кара Груйо да изразява креативната си индивидуалност като пише „ХУЙ” и „Минка е КУРВА!” по стените на кенефите), неведнъж съм се отплесвал, жестикулирайки бурно и бълвайки ентусиазъм на килограм, в опити да дефинирам т’ва мистериозно каж’годе - интелигентността.
Та, що е то интелигентен човек и „има ли той почва у нас”?
(И да, мнението ми може и да е крайно, но моля, да не ме замервате с третокласни определения от рода на: „за всеки интелигентостта е нещо различно”.)
Някак си почти очарователно е, че при общото възприятие за „интелигентен”, две от рядко споменаваните качества на интелигентния човек (за разлика от безумните други определения, които съм срещал като: „да е прилично облечен”, „да не мирише на чесън или кисело зеле” и „да може да използва тирбушон”) са способността след минимално общуване да осъзнае, че е „битата карта” или казано с други думи, че е превъзхождан от човека отсреща, след което да приеме този факт без ненужни драми.
Като качества изглеждат елементарни, но повярвайте, далеч не са.
Всъщност изискват опит, практика, себепознаване и реалистичен подход към общуването, ерго – интелигентност.
И ето ви го "Параграф 22" - колкото по-интелигентен е индивида – толкова по–лесно и с помощта на по-малко знаци, той успява метафорично да завърти глава и да забележи безпогрешно тези, които го превъзхождат, проявявайки в резултат „интелигентно поведение”, което в болшинството от случаите се интерпретира грешно като „смотаност”.
И обратно – колкото по-ограничен е той (разбирай „тъп”), толкова по-вероятно е да го завариш гръмогласно да афишира качествата си, с патос, гордост и блясък в очите, абсолютно сляп за собствената си посредственост и последиците от нея, и смятайки възпитаното мълчание на останалите за необоримо доказателство за превъзходството си (за справка - „Булгар, булгаар” и бомбата в басейна).
Излиза, че е само проява на излишен свръхоптимизъм да очакваме един откровено тъп човек сам да осъзнае нивото си, просто защото е той лимитиран от границите на тъпотата си.
Не вярвате ли?
Ами огледайте се. Тъпаци – бол!
Представете си следното:
Говорите си с първокласник, който с гордост и самоувереност ви демонстрира умения по събиране и изваждане. Ясно е, че няма и грам съмнение, за това кой е по-вещ в математиката от двама ви. И така, колко секунди ви трябваха, за да го осъзнаете и да „прецените” сладура като математик спрямо собствените ви умения?
Така, а сега завъртете гледната точка. Мислите ли, че той усеща превъзходството ви или че има какъвто и да е довод, с който да можете да му го докажете?
Спорили ли сте с 7 годишен всезнайко (и имайте предвид, че възрастта е само за илюстрация)? Ако не сте – препоръчвам ви го! Такъв спор е като минидисертация по темата, която чопля.
Аз лично още с умиление и смях си спомням моето преживяване, а в него АЗ бях сополивият всезнайко. Все още си спомням как научил се да пиша, чета и смятам, както и да забърсвам сам дупето си и да си вързвам връзките на обувките, аз бях убеден, че никой от възрастните не може да ме изненада с нищо и че разликата ми от възрастен е само въпрос на ръст и лицево окосмяване!
Всичко това е абсолютно нормално като проява на развитието ни като индивиди, като начало на процеса на порастването. ВСЕКИ, повтарям – ВСЕКИ човек, поне веднъж в живота си проявява удивителното интелектуално прозрение, че може би наистина той не е прав и колкото и да му се иска да е „най-най-най” за съжаление има „още много хляб да изяде”. Това става, когато рано или късно всеки от нас осъзнава, че в ролята си на „сополив всезнайко” е бил далееч-далеч от истината и че усмивките на околните не са били от възхита пред неподражаемия му интелект, а от нещо съвсем различно.
Този момент и осъзнаването му е, може би, най-ясната граница, че сме „порастнали”.
Какво се случва по-нататък е далеч по-интересното.
За нещастие повечето от нас след това бързо забравят за това си прозрение и все по-рядко опитват да се замислят дали, все пак, не са отново в ситуацията на „дребен пикльо”, при общуването си с другите.
Бих отишъл още по-далеч, твърдейки че интелектът на човек е пропорционално свързан с честотата, с която той подлага на съмнение интелигентността си и превъзходството си пред останалите.
И за да не си мислите, че откривам колелото и топлата вода, смисълът на това, което се опитвам да вътворя в кохерентна реч е бил изложен още от Сократ и неговото: „Знам, че нищо не знам”.
Истинският тъпчо от друга страна, ограничен от собственото си невежество (и тук не говоря само за знания, но също и за умения, възпитание и емоционално богатство на характера) и да иска не може да „види” превъзходството на другия, и е имунизиран срещу всякакви разумни доводи, които не попадат в сферата на собствената му ограничена перцепция.
Това е като да се опитваш да спреш слепец, тичащ към стена, само с довода, че я виждаш с не-слепите си очи. Резултатът е винаги неизменно: „К’ви очи бе, к’ви са тия глупости?”, последвано от тъпчо с разбит в стената нос.
Интересното е, обаче, че за истинският тъпчо, самото размазване също не е доказателство за ограничеността му, тъй като той е способен да ви даде милион други „анталигентни” обяснения за него.
Факт е, че човекът е гадно животно и е вродено слаб в умението си да види „другата гледна точка”, особено когато трябва да признае пред себе си, че е в грешка. Защото по природа сме егоцентрични създания (искаме или не) и общувайки сме основно заети с опити да си докажем, че сме по-добри от един от друг: „знам повече от него”, „по-красива съм от нея”, „циците ми са по-големи” или „имам повече пари”. В същността си това не са нищо друго освен компенсаторни реакции на реалността, към които егото ни инстинктивно ни тласка, за да не се наложи да се осъзнаем като „losers”. А истината е, че не може винаги да сме „winners” и просто трябва да се научим да живеем щастливо с този факт.
И така, защо ги накаканизах всичките тези очевадности?
Ами ПЪРВО, защото явно НЕ СА очевадни и ВТОРО, защото имат огромен ефект върху нещо, което пряко ме засяга, а именно - поведението на околните и комуникацията между нас. Честно казано писнало ми е да гледам постоянното „мерене на пишки” в ежедневието, което под формата на безумен маратон отнема много време и енергия, които от друга страна, могат да бъдат запълнени от къде по-приятни и задоволяващи действия като например секс, джакузи или защо не - секс В джакузи.
А аз обичам секса…
…и джакузито.
Това обаче не става без наше съгласие и активно участие.
Който изгорял - изгорял.
23.03.2012 00:56
23.03.2012 10:10
Ако пък всички осъзнаем,че не може да бъдем добри във всичко,както и че не можем да умеем,разбираме и владеем всичко(неоспорим факт е това ,колкото и да е трудно да се признае) ще заживеем мирно и щастливо ?
Де да знам.....
А интелигентен де да знам какво значи на днешно време. Да вика ало и да познава часовника? Да различава светофарите? Да решава интеграли? Или да е тарикат, хитрец, пробивен и настойчив? Според мен май да е тактичен е първото условие...
Я кажи, ти кога последно пълни джакузи с ароматни соли за някоя интелигентка :))))
Просто, за да не са нещастни вместо: "леле колко съм зле по химия в сравнение с нея" бива заменено с: "за къф ми е тая тъпа химия, ский циците ми колко са по-готини от нейните". Т'ва ми беше мислата :)
Като разбира се думите "химия" и "цици" в горните редове са свободонозаменяеми с всяко едно качество, умение и т.н.
Спирам, 'щото съм убеден, че отдавна ти е ясно ;).
Особено след като с последното си изречение за тактичността, убедително ме подкрепи! :))
24.03.2012 09:51
@katana - за добро или лошо е моя, да.
29.03.2012 18:00
:))
30.03.2012 14:03
Превъзходството като ценностна характеристика не съществува. Може би и с интелигентността е така.
Бих дал (с извинение!) съвет на интелигентните:
Мера според мера!
или, почти същото:
Каквото повикало - такова се обадило!
30.03.2012 14:55
Мерси!
03.04.2012 18:27
при мене или при тебе?:)))))
Както съм казвал и преди, готов съм да приема съвет от всеки.
За съжаление, така без допълнителната помощ от него/нея, анонимният коментар остава просто едно по-интелигентно мерене на пишки, за каквито споменавам в текста.
Желание да си "отгоре".
Нещо в стил: "ОК си, ама на мен пък граматиката ми е по-добра".
И само за уточнение - целта на текста не е да покаже, че смятам, че съм "достигнал някакво ниво" и че всичко ми е ясно.
Да, интелигентен съм именно защото знам, че имам много неща да науча (граматика определено) и мога лесно да разпозная хората, които са по-добри от мен, отдавайки им заслужено уважение (пак референция към текста).
@ran
Мисля, че не си ме разбрал.
Смятам, че това за което говориш е "интелигентно поведение", при което липсва парадиране с превъзходство. Иначе не мога да разбера как ако някой е наистина интелигентен и осъзнат за собствените си възможности, не би могъл да различи онези, които са по-добри от него.
За това превъзходство става дума, а не за извисяване на собственото ти такова пред останалите, защото се считаш за "интелигентен".
Благодаря, все пак за мнението ти. Особено уважавам хора, които обосновано споделят отрицателните си мнения!
Поздрави на всички!
при мене или при тебе?:)))))
Олелей... ногу повичи мъ е срам, ся... :):)
05.04.2012 11:55
Има един блогър, който е титаничен враг на препинателните знаци. Пантелеев.
при мене или при тебе?:)))))
Олелей... ногу повичи мъ е срам, ся... :):)
да си признаеш, че не пиеш бира ли?.......:))))))))))
05.04.2012 12:29
Изпълзяли са и оставят гадна слуз.
25.04.2012 14:30