Браво!
Поздрави от Павелско!

Единият съм прочел и запомнил:
Човек без мнение, но с имение.

Другият е мой, от студентските години:
След двеста поклона седна на трона.

Дерзай, драги ми ГОР. Ти си силен не само в любовната лирика, спомените и преводите, но и в сентанциите! Ето, например, помня (вероятно го перефразирам) следното от ранното ти творчество:
Това дърво е високо. Много е видяло, но само това, което е минало покрай него.
Така ли го беше написал?

Не е само този другар. Много са. Разпределиха си и ограбиха богатството на България.
Но, нищо не остава невидяно и ненаказано...

Не помня афоризма за дървото. Да не би да си е твой? Ще си разделим хонорара! :)))