валс се дочува далече и близо, зад къща и нива.

Блъска по портата някой припряно: отваряй се, къща!

Отговор няма. И глуха е портата, винаги съща.

Ще се разлее ли тука, ще плисне ли сам океана

и ще отхвърли ли жълтата порта сред розова пяна?

Стон ще се чуе: момчето ми, малко почакай ме само!

Ще се прибули ли всичко от кърпа позната? О, мамо!

Превод от полски:

Иван Вълев